Ако тази година лайтомотивът на приема след седми клас в гимназиите е увеличаването на професионалните паралелки, то догодина акцентът ще е върху специалностите в областта на науката, технологията, инженеринга и математиката, наричани накратко СТЕМ. За новостите в приема за 2019/20 г. съобщи просветният министър Красимир Вълчев при откриването вчера на новия корпус по природни науки "Еврика" в столичното 51-во СУ "Елисавета Багряна".
"Тази година говорим за преструктуриране на приема от профилирани към професионални гимназии. Догодина може би повече ще говорим за преструктуриране на прием към профили и направления, свързани със СТЕМ", заяви министър Вълчев. Той посочи, че най-голяма потребност от кадри в момента изпитват сферите на машиностроенето, мехатрониката и технологиите. По думите му от гледна точка на индивидуалната житейска реализация на всяко едно дете с голяма доза увереност може да се каже, че позициите, свързани със задълбочено изучаване на математика, природни науки и информатика, ще осигуряват най-пълноценна бъдеща реализация, както и най-висок ръст на доходите в международен мащаб. Затова според него трябва "с всички възможни инструменти" още от най-ранна възраст децата да се насочват към природните науки, математиката, техниката.
Вълчев подчерта, че ведомството му ще насърчи в по-голяма степен гимназиите да избират профили, свързани с математиката и природните науки, във втория гимназиален етап, т.е. в 11-и и 12-и клас. Стимулирането на интереса към този вид специалности ще стане и по линията на извънкласните дейности. "Там ще има няколко дейности, които ще насърчаваме в по-голяма степен", заяви министърът. За пренасочването на приема ще се разчита главно на регионалните управления по образованието, които и т.г. съдействаха за разкриване на повече професионални паралелки.
ИНВЕСТИЦИЯ
Т.г. ще бъдат предоставени допълнително 2 млн. лв. за обновяване на учебни кабинети по физика, химия и биология (м.г. за целта бяха предвидени 2.4 млн. лв.).
Лайтомотива в момента е, че има лайтмотив.
Свалянето на основното образование с една година вместо качането за след 9 клас е груба грешка.
Изкуственото постоянно деление на децата от рано и постоянното сравняване има разрушителен ефект на тяхното съжителсво в държавата след като пораснат.
Липсата на грижа и внимание за местното училище като място където децата от един квартал растат и учат заедно е водещ фактор за разрушаването на общността която послед джендър НПО-та и други псевдо-специалисти от подобни НПО борещи с еуж с насилието се опитват чрез грантова да сглобяват отново, но не разбират причините в самата система.
Деца които не са видели как родителите им се грижат и ги боли за местното училище няма как да направят същото за своите след време и трябва да го учат на чуждо място. Общността се е разпаднала с и заради тази образователна система. Затова бягат на запад и там се претопяват най-бързо българите, защото не растат заедно като общност. Това не е свързано с това дали учат или не история, и въобще какво учат, а дали се научават да го правят заедно в своя квартал. Тук никакви психолози не могат да помогнат, а само объркват всички, защото проблемът е методически и организационен.