Извикаха ме Там, където трябва, и ми казаха:
- Белчев, консултативният ни съвет се събра и реши, че е крайно време да ти купим топ.
- За какво ми е? - заинтересувах се.
- Как за какво - ще ти купим топ, да убиеш Ленчето, дето ни изневери! - изненадаха се от неосведомеността ми Тези, които трябва.
- Кое Ленче? - не разбрах.
- Я не се прави на ударен - казаха ми.
Замислих се.
- Да ми кажете нещо по-подробно за наказателната отговорност? Все пак - топът превишава законовата мярка за неизбежна отбрана.
- Неизбежна отбрана означава да се отбраняваш, когато не можеш да избягаш - обясни ми Тази, която знае всичко за неизбежната отбрана. - В случая няма накъде да бягаш, значи отбраната дори с два топа е неизбежна.
- Винаги досега съм намирал накъде да избягам - възразих.
- Този път - няма накъде, ние ще сме зад теб!
Това вече беше притеснително.
- Ама малко по-далеч, нали? Без пряк физически контакт!
- Тоя джендър ни обижда - рекоха Онези, които после себе си обичат най-много отечеството. - Мислите ли, колеги, че можем да му имаме доверие? Топ е това!
Но в тая държава има ред - докато те се колебаеха, и аз докато се обърна - вратата се отвори и охраната дотъркаля в залата моя топ.
- Те ти го - топ боен, празен, сериен номер ОВ 2508, готов за преглед - рапортува Този, който си мисли, че има нещо общо с отбраната.
Огледах собствеността си - лъскавичка, изглежда като току-що извадена от музея. Ще свърши работа!

- А как да убия Ленчето - попитах, - с пряко мерене или с осколъчни?

- Както ти падне - каза Този, който обича да казва кой какво да прави. - Ние не те ограничаваме в творческите ти изяви. Но не е лошо да се обадиш в ей тази и ей онази телевизии да документират събитието. Те обичат тия работи!
Поколебах се.
- Няма ли начин малко по-хуманно да подходим, без трепаници - предложих, - ето, лято иде, пак ще почнат събори, цял народ ще обуе пак потурите и ще зажули сливовицата, какво ще кажете да се върнем към изконните български традиции - да я потричаме малко Ленчето публично. Закачаме я за едно въже и я въртим, за радост на дечурлигата и за здраве, а после - бух Ленчето - в реката!
- Не става - рече Този, който не го знам даже какво работи, но винаги се обажда когато не му е времето, - кучелюбите ще ни разкъсат! И ще разнесат останките ни по цяла Европа, та ще ни изгърбят от глоби.
- Аз когато бях в Мексико - рече замечтано Този, който казва кой колко да лежи, - видях нещо такова - въртят някакво добиче на канап, децата го лупат с тояги и като го улучат - пръска около себе си семки и бонбонки...
- Ленчето бонбонки няма да пусне - въздъхна Един, когото даже не познавам, толкова е таен. - Тя за семки пусна, но за бонбонки се стисна... Нали затова ти купихме топа, бе човек - да я гръмнеш - за назидание! На всички, които се правят на интересни и не пускат нищо сериозно, а само цвъцкат по нещичко!
- Аха - заклати глави консултативният съвет - за назидание на тези, които си мислят, че у нас това, всичкото, което хвърчи, се яде, при това - безплатно... Трябва да се плаща в тоя живот - те какво си мислят!
Помислих още малко.
- Що вие не вземете да се гръмнете? - попитах.
- Няма начин - отвърнаха ми. - Топът е само един, и е твой, и хич не си помисляй да се радикализираш. Този, за когото не трябва изобщо да се споменава, че има нещо общо с ДАНС, ще ти разкаже играта преди да си помислил да палнеш фитила.
Така е със старата техника - докато палнеш фитила, и някой вземе, та мине, и те припръска, за да угаси фитила и гражданския ентусиазъм...
Така и няма да можем ни да утрепем Ленчето, ни поне да пукнем с топчето, та да стреснем Европа...