29 Април 2018 19:17

29 Април 2018 19:34

Поезия! Смислена и красиво изразена. Сравнение със съботното недоразумение не може да има...

-------------
Блогът на Генек

29 Април 2018 19:53

Не мога да не те разцелувам, Дорис! Все пак поезията и у нас съществува.

29 Април 2018 21:14

30 Април 2018 07:59

Ми то - повечето ни политици поети - все обещават светло бъдеще...
Дали пък затова сме сред най-бедните?

30 Април 2018 10:06

Благодаря! Обичам ви! Дистанцирам се от следното стихотворение, ще оставя само последната строфа:

* * *

web | Нека да е лято

Както всички истински списатели,
самотата властно ме зове.
Кой ме знае имам ли приятели,
или нямам даже врагове.

В мен се буди единакът-бухал,
яхнал своя клон на терсене.
Младостта върви към шеста глуха
и светът не е до колене.

Цялата вселена ми обажда
колко ми е тежко и горко.
Аз съм дребна и досадна сажда
в будното й огнено око.

Но и с окончателното мото
"Всичко мирско чезне в пух и прах"
съвсем вярно си звучи животът,
даже през фалшивия ми смях.

Дявол знае дали има щастие.
Може би. На господа напук.
Аз чета света като фантастика
и не искам да го зная друг!

Имам приятели, имам и щастия. Да се пукат душманите! Хубав ви ден!

30 Април 2018 21:58

Ашколсун, Дорис, машалла!

30 Април 2018 22:18

Дорис

Я малко носталгия:

https://www.youtube.com/watch?v=5QysgFTzGtE

30 Април 2018 22:50

.

01 Май 2018 08:28

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ТРУДА!

РАЗГОВОР
(или пътни бележки на интелигента)

web | Нека да е лято

Тоя влак за Бургас е тъй бавен...

Хр. Фотев

И за Русе е бавничък влакът.
При това не от Русе съм аз...
А пътувам служебно нататък
и траверсите тракат "You must!"*

А в купето шест души с по бира.
Намирисва на трудова пот.
Виждам - всичките шест подозират
марсианския мой произход.
Те ме гледат тъй земно - направо,
сякаш плисват в очите ми сол:
"За къде си? Сред нашите нрави
и през родното наше просо?"

Аз какво да им кажа, кажете?
Че не съм ни над тях, ни под тях?
Че когато те тръгват на жетва,
аз над бяло поле се потя?

Те какво да ми кажат - на мене,
дето знам за Софокъл и Пруст?
Влакът свирка, не знае съмнения;
а културата прави друс-друс.

А реката отвън се извива
като дим на кутийка "Житан"...
А какви неразумно щастливи
се задават и бягат жита!
А какъв необмислено огнен
иде залезът - тънещ в разкош!
И купето за миг изнемогва
от единната жажда за нощ.

Виждам - всичките седем сме сляти
тук, в пещта на незнаен леяр -
шепи пръст и трева от Земята
с глътка пясък от родния Марс...
Гара Русе. Финиш. Неминуем.
То от приказки няма файда,
но дано пак се видим - и ЧУЕМ!
Ей, ще има ли разговор?...