:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,463,016
Активни 121
Страници 3,258
За един ден 1,302,066

НАКРАТКО



Германските власти са издали визи



на 350 турски имами през 2017 г. въпреки обвиненията, че те са шпионирали свои сънародници във ФРГ, сочат официални данни на Министерството на вътрешните работи, цитирани от "Дойче веле". Ведомството ги представи в отговор на въпрос, отправен от Лявата партия. Имамите от турско-ислямското сдружение "Дитиб" са получили работни визи за по 180 дни през м.г. От германското МВР признават, че не разполагат с данни дали след изтичането на разрешителните за престой имамите са напуснали страната или например са подали молби за предоставяне на убежище. През 2017 г. стана ясно, че турски имами от "Дитиб" са шпионирали свои сънародници, живеещи в Германия. Те събирали информация за привържениците на движението на живеещия в изгнание в САЩ мюсюлмански проповедник Фетуллах Гюлен, когото властта в Анкара смята за главен организатор за опита за преврат от юли 2016 г. Имамите предоставяли сведенията на турското консулство в Кьолн. След разкритията за незаконния шпионаж германската федерална прокуратура започна разследване. "Дитиб" е най-голямото мюсюлманско сдружение в Германия - има 800 000 членове и управлява 960 джамии. Имамите се изпращат от турския Дианет - ведомството по религиозните въпроси, което с ранг на министерство.







Загуба от над 21 млрд. долара



за първото тримесечие на годината отчете Норвежкият суверенен фонд, който е най-големият в света. Това съобщи Централната банка на Норвегия, цитирана от местните медии. Основната причина за загубите е нестабилността на глобалните фондови пазари. 66.2% от средствата на фонда са инвестирани в акции, 31.2% са вложени в облигации и 2.7% - в недвижимо имущество. През 2017 г. Норвежкият суверенен фонд отчете най-голямата печалба в 20-годишната си история и в края на септември разполагаше с над 1 млрд. долара. Той управлява средствата, които страната получава от продажбата на петрол.
1008
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД