Информационната война между Русия и Запада и взаимните обвинения в разпространяване на фалшиви новини ще накарат света да приеме тезата, че не може да се довери на никаква информация, че институциите са фалшиви и че няма причина да се вярва на никого на нищо. Това е едно от заключенията в най-новата книга на американския историк и експерт по Източна Европа Тимъти Снайдър - The Road to Unfreedom: Russia, Europe, America.

Според него тази теза обслужва Русия, като внася хаос и разделение в западните общества, където има повече плурализъм и разнообразие на информационните източници. Преподавателят по история в "Йейл" смята, че още от времената на болшевиките, и особено в ерата на Владимир Путин, Русия е по-добра от съперниците си в обработването на общественото мнение на други държави отвътре и в умението да кара хората в други страни да се колебаят. "Русия всъщност не се променя в действителност: светът се променя около Русия по начин, който й помага - твърди Снайдър пред телевизия "Фокс". - Ние мислим, че ключът към властта са икономиката и технологиите, но това не е цялата картина. Руската икономика не е толкова голяма и те не са толкова добри в иновациите, но винаги са били световен лидер по разбирането на психологията на властта."



Психологическите бойни действия са това, в което руснаците са най-добри



Снайдър счита, че въпреки твърдението на Доналд Тръмп, че е формулирал понятието "фалшиви новини", в дигиталната ера те са приложени за пръв път в Русия, и то спрямо собственото й общество. Според историка бившият Съветски съюз е загубил Студената война, защото това е било състезание на икономики и технологии и защото конкуренцията е била в сферата на материалното. Но дори тогава Източният блок е бил по-добър в сферата на информационната война. След това светът се променил бързо и попаднал в среда, доминирана от интернет, което означава много по-психологически свят. В нея Русия се чувства в свои води, тъй като техниките, които руснаците разработвали от десетилетия, станали още по-мощни в дигиталното пространство, в което всички са свързани и споделят, емоциите доминират и има много информация, която се движи свободно.

"Първото нещо, което Путин направи след идването си на власт, бе да трансформира информационния и медиен пейзаж на Русия с помощта на близки олигарси. Той маргинализира печатните медии и фаворизира телевизиите, които може по-лесно да контролира. След това



напълно се отърва от местните новини



така че новините вече да са за големи теми като националното величие или несправедливостите спрямо Русия. Така на практика той дезориентира собственото си общество. Накрая обедини телевизионните програми така, че те да разказват различни истории, които обаче есенциално прокарват едни и същи проруски и пропутински послания, но по объркващ и противоречив начин", коментира анализаторът. Според него едно от посланията е именно, че истина няма.

Пример за ескалацията в медийното противопоставяне е случаят с руската телевизия RT (Russia Today). Все по-голяма става вероятността британският й офис да бъде лишен от лиценз за излъчване. Фондацията, управляваща RT UK, получава финансиране директно от руската държава, а самата телевизия излъчва от "Милбанк тауър" в Лондон. RT прави програма и в САЩ, където централата й е разположена във Вашингтон.

Преди дни британският медиен регулатор "Офком" съобщи, че е започнал още проверки на материали, излъчени от RT. Разследванията са как е отразено отравянето на Сергей и Юлия Скрипал. В съобщението се казва, че регулаторът наблюдава интензивно RT от март и е забелязал редица случаи, в които каналът "потенциално нарушава принципите за безпристрастност при поднасянето на новини". Ако мониторингът установи достатъчно нарушения, може да се стигне до отнемане на лиценза.

От RT коментираха, че "само с един ход "Офком" се готви да унищожи всякаква концепция за свобода на словото" и обвиниха регулатора, че разглежда медията като "политическа пешка".



Ако "Офком" наистина стигне докрай и спре RT,



това ще има по-скоро символична стойност и почти никакво отражение върху британския медиен пазар, тъй като и влиянието на руския канал върху него е такова. Данните показват, че м.г. програмата е гледана от около 0.03 на сто от зрителите в страната. Въпреки това телевизията постоянно е обект на анализи в английските вестници. Те често я критикуват за това, че дава време за собствено предаване на бившия премиер на Шотландия и лидер на Шотландската национална партия Алекс Салмънд и че той често кани Найджъл Фарадж за свой гост.

Великобритания също се опитва да увеличи информационното си присъствие в Русия. Благодарение на финансиране от правителството в размер на 289 млн. паунда международната секция на Би Би Си - BBC World Service, обяви увеличаване на броя на емисиите си на руски език и на още няколко езика, както и на статиите си в интернет и "Фейсбук". Целта е до 2022 г. материалите на чужди езици да достигат до 500 млн. души по целия свят. Проблем пред плана за експанзия в Русия обаче може да се окаже това, че от около две години руското законодателство забранява на чуждестранни акционери да притежават повече от 20 на сто от руски медии. Закон забрани на лица с чуждо или двойно гражданство да учредяват медии в Русия и им разреши да притежават най-много 1/5 от уставния им капитал. Преди това по данни на държавната агенция "Роскомнадзор" в Русия имаше близо 1000 медии с чужд капитал.



ОТРАЖЕНИЕ

Проучване на университета в Мисури м.г. показа, че четири от десетте медии, които американците считат за най-надеждни в областта на политиката, са с офиси във Великобритания. С най-голямо доверие се ползва седмичното списание "Икономист". На трето място в списъка е "Ройтерс", следвана от Би Би Си, а шеста е "Гардиън". В Топ 10 на най-достоверните медии в Америка не попаднаха телевизиите и вестниците, за които Доналд Тръмп най-често повтаря, че са проводник на фалшиви новини - CNN, NBC, CBS, ABC, "Ню Йорк таймс", "Вашингтон пост", "Политико" и др.



ПРАВИЛА

Преди дни ЕК предложи мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност. Преди това комисията дефинира дезинформацията като "подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществото и може да причини обществена вреда". EК може да предложи допълнителни действия, включително регулации, ако резултатите се окажат незадоволителни.