В Турция има сериозно разместване на политическите пластове, след като президентът Реджеп Ердоган свика предсрочни избори за парламент и президент още на 24 юни. Централната избирателна комисия одобри участието на Добрата партия, създадена наскоро от отцепилата се от националистите Мерал Акшенер.

Акшенер членуваше във втората най-голяма опозиционна сила, Партията за националистическо действие (ПНД), а решението й идва след спекулации дали новата организация ще може да участва, след като вотът за парламент ще се проведе година и половина преди предвиденото. Добрата партия беше създадена през есента и се представя като алтернатива на ПНД. Последната не е част от правителството и обяви, че ще влезе в съюз с управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Малко преди решението на изборната комисия 15 от 134 депутати от най-голямата опозиционна Народно-републиканска партия (НРП) обявиха, че напускат, за да станат част от Добрата партия. Говорителят на НРП Бюлент Тезджан призна, че идеята е била на лидера на партията му Кемал Кълъчдароглу и целта е била да се осигури нужният брой кандидат-депутати на новата формация. Малко след създаването на партията петима депутати от ПНД също обявиха, че преминават към Добрата партия. С тяхната подкрепа, както и с тази на НРП Акшенер вече разполага с необходимите й по закон 20 депутати и така на практика



проправи пътя за "група" в парламента,



съобщи в."Хюриет". Така Добрата партия стана парламентарна партия преди изборите, а 20 е минималният брой депутати за формиране на група, както и минималният за регистрация на парламентарните избори и за излъчване на кандидат за президентските, а и за получаване на държавни средства за кампанията. Тези изисквания гарантират участие, когато дадена партия няма изискваната организационна структура из страната, за да се регистрира за избори.

Преди няколко дни Реджеп Ердоган отправи предизвикателство към лидера на републиканците Кемал Кълъчдароглу и поиска от него да се кандидатира, за да "види колко гласа ще получи от народа". "Смятам другите кандидати за случайни, за загуба на време", каза още Ердоган. Самият Кълъчдароглу изтъкна в интервю за турската NTV, че все още не е решено кой ще е кандидатът на партията му, но увери, че тя би победила на 24 юни с "най-малко 60% от вота". Проучване на социологическата агенция "Гезиджи" прогнозира преднина от по-малко от 4% на настоящия турски президент пред Мерал Акшенер. На първи кръг тя е дори далече зад Ердоган, но в случай на балотаж, ако той не успее да вземе над 50 на сто, разликата помежду им се стопява значително. Опозиционната НРП според анализатора Ахмет Хакан разглежда аргументите за избор на трима кандидат-президенти от името на коалицията НРП и Добрата партия. Те са на Илхан Кесиджен, Мерал Акшенер и Мухарен Индже. За Илхан Кесиджен може да се каже, че разбира от икономика, член е на НРП, има връзки в дясното пространство, сполучливо говори на т.нар. народен език, с което предизвиква определени симпатии. За Мерал Акшенер няма съмнение, че миналото й на краен националист и неумолим привърженик на Ататюрк е сериозно предимство. Още повече че опитът й на вътрешен министър я поставя в позиция да може успешно да се противопостави на Ердоган. Доказала е, че има идеи и може да ги отстоява. Възможно е да привлече гласовете на членовете и привържениците на НРП. А Мухарем Индже е известен като добър организатор със сериозен капацитет за лансиране на популистки идеи, има качества на полемист, влиятелен е в Черноморския регион и сред кюрдите, защото се противопостави на свалянето на имунитета на депутатите им в Меджлиса, което позволи на властта да вкара в затвора лидерите на прокюрдската Демократическа партия на народа (ДПН).

В същото врече



в редиците на управляващите от ПСР има безпокойство



относно кандидатурите за депутати. Предстои да се вземе решение относно онези 20 депутати, които вече имат три мандата в Меджлиса, а съгласно новите правила няма да имат право на нов мандат. А това са влиятелни членове на партията. Разбира се, че Ердоган ще има главна роля при реденето на листите, защото той е и президент, и лидер на партията, но не може да се крие наличието на съпротива сред настоящите депутати. Част от тях са определени за "американофили", а при сложните напоследък отношения Турция-САЩ никой не може да каже как ще се развиват процесите в самата ПСР.

Професор Юсуф Халачоглу, член на Добрата партия, е забелязал силния характер на Акшенер още по време на нейното следване. "Мерал Акшенер беше моя студентка. Тя никога не се предаваше. И неизменно постигаше всичко, което си беше намислила. Никой не можеше да я спре", спомня си професорът пред "Дойче веле". Нейната пробивност ще й бъде от голяма полза в политиката, казва още той и добавя: "Тя е истинска патриотка, а прогнозите й почти винаги се сбъдват. Ето, предсказа, че ще има предсрочни избори, и навреме започна да подготвя партията си за тях", припомни професорът. Политическата кариера на Акшенер започва през 1995 г., когато тя е сред приближените на първата министър-председателка на Турция г-жа Тансу Чилер. Година по-късно Акшенер става вътрешен министър в коалиционния кабинет на Чилер и консервативно настроения Неджметин Ербакан. Начело на вътрешното министерство тя си навлича гнева на мнозина в Турция, заявявайки, че лидерът на забранената Кюрдска работническа партия(ПКК) Абдуллах Йоджалан бил "от арменско котило". По-късно Акшенер поднася извинение за думите си и благодарение на политическия си опит успява да излезе невредима от скандала.

През 2001 г. Акшенер участва в изграждането на ислямско-консервативната Партия на справедливостта и развитието (ПСР),



но много бързо се разочарова от Ердоган



След само четири месеца преминава в ултранационалистическата Партия на националистическото действие, където става съветничка на партийния лидер Девлет Бахчели. По-късно оглавява опозиционното крило в партията, а на 25 октомври м.г. основа своята Добра партия. Чуждите медии често сравняват Акшенер с Маргарет Тачър и затова я наричат "Желязната лейди". Медиите в Турция обаче я цензурират, а телевизиите й отказват изяви, твърди турският политолог Башкън Оран. И въпреки това тя се радва на голяма популярност, казва още той и добавя: "Всички хора, които не желаят диктатура в Турция, ще подкрепят онзи кандидат, който най-успешно се противопоставя на Реджеп Ердоган. И по всичко изглежда, че това е именно Мерал Акшенер, която със сигурност ще привлече и избиратели на ПСР", смята той.

Актуално допитване показва, че 30% от турските избиратели харесват Акшенер. Но тя не бива да забравя, че изходът от гласуването на 24 юни ще зависи до голяма степен от вота на кюрдските избиратели, които представляват около 18 на сто от общо 55-те милиона турски гласоподаватели, казва социологът Йозер Сенчер. "Всички кандидати, които ще се изправят срещу Ердоган, трябва да се съобразят с този факт. А Мерал Акшенер би трябвало да си зададе въпроса дали може да привлече тези гласове и при нужда да подобри стратегията си", каза той.