|
| Премиерът Бойко Борисов не вижда проблеми в контрола на храните у нас, но се възмути от големите международни компании и търговските вериги. |
"Бих се срамувал много, ако бях на мястото на тези вериги и производители. Страшно обидно звучи. Всички, които ме познават, знаят, че съм един от най-големите защитници на европейската перспектива. Не ми е минавало през ума, че е възможно такива големи авторитетни компании да си позволят да правят подобно нещо. Отнасяли сме се с голямо уважение, помагали сме за навлизането на веригите в България, за свободния пазар. Не ви ли се струва безобразно?", изригна Борисов.
Българският премиер дръпна пламенна реч за увредените интереси на българската нация - от бебето до бабата. "Не ви ли се струва безобразие терминът "национален вкус" за бебета? Кой умник в Европа изследва едно бебе какъв вкус има и казва, че българското бебе обича по-малко мляко и обича палмово масло? Кой умник? И постави 100 млн. души да се чувстват като аборигени. Сигурно вече аборигените се чувстват доста по-добре. Ние се отнасяме с доверие, а изведнъж се оказва, че нацията става все по-болна", обясни Борисов.
Основа за възмущението му бяха три изследвания от последните месеци, сравняващи едни и същи стоки у нас и в други страни от ЕС, които показаха, че има разлики и в състава, и в цените. Удивителното е, че дълго време България не виждаше проблем с "двойния стандарт" при храните и че нашите политици станаха активни, когато под натиска на страни от Централна Европа Еврокомисията призна, че има известни разминавания в стоките. Проблемът с влагането на палмово масло в млечните продукти всъщност се обсъжда още от времето на първия кабинет на Борисов. Тогава бе направен опит да се ограничи влагането на такива мазнини, но наредбата бе отменена от съда. Последва разделяне на имитиращите и истинските млечни продукти по щандовете на големите магазини. Едва преди дни земеделското министерство пусна да обсъждане наредба, в която се забранява една и съща ферма да произвежда истински и имитиращи млечни продукти.
Затова прицелът на Борисов - търговските вериги, е доста неточен. Повечето стоки, около които се вдига толкова много шум, се предлагат и в хипермаркетите, и в кварталните бакалии. Например разните шоколадови изделия, безалкохолни напитки, масло и т.н. Ако има нередности в състава на тези продукти, вината не е на фирмите продавачи, а на производителите. А ако на българския купувач му се пробутват стоки като за второ качество европеец, Българската агенция по безопасност на храните трябваше да е забелязала и взела мерки срещу това. У нас обаче проверките се правят със сравняване на етикети, а реални данни за разминаванията в качеството на храните се появяваха главно от анализи на неправителствената организация "Активни потребители".
Борисов обогати речта си с още аргументи. "България преди 10 години влагаше 1 млрд. за здравеопазване, сега влага 5 милиарда и продължават хората да мрат от сърдечносъдови заболявания най-много в Европа. Не очаквах, че може дотам да са се развили нещата във времето", ожали се премиерът. Той дори направи аналогия с времето на социализма, когато родителите търсеха хумана с връзки.
Аналогиите не свършиха дотук. Едно време в казармата пишеше: "Службата е тежка, но за сметка на това продължителна". Сега можем да сложим: "Храните са вредни, но за сметка на това по-скъпи", показа чувство за хумор Борисов, намесвайки в едно коренно различни проблеми - за цените, за вредните съставки и за по-невинното заместване на скъпи съставки с по-евтини.
Последва предупреждение към надменните западноевропейци. На следващата голяма среща на високо равнище в София - на 16 и 17 май, когато лидерите на страните от ЕС ще си говорят за Западните Балкани, нашият премиер щял да гости участниците с храни "второ качество". "Каквото ядат българите, ще го дам на моите колеги - да видя как техните служби ще оценят храната и дали ще им дадат да ядат. Когато Рузвелт, Сталин и Чърчил са седнали и са разпределили света, какво сме виновни ние, че сме останали от другата страна на барикадата?", попита риторично той.
"Трябва да докажем, че в ЕС всички сме равни и не може да има разделение на първа и втора категория, каза Лиляна Павлова, министърът на европредседателството. "43% от продуктите се продават на много по-висока цена - говорим за завишение между 43 и 87% в сравнение с цените на стоките в Германия, Чехия. Всички трябва да се обединим, че това е дискриминация и е обидно", коментира тя. Павлова откри, че "в млечния шоколад, който се продава у нас, не само че има по-малко какао, но той не съдържа нито капка масло. Той съдържа като количествено измерение 6 броя лешника по-малко". Най-фрапиращи били разликите за три вида вурстчета, които у нас се продавали по-скъпо с 50%, а съдържали и по-малко месо. С 50% повече плащаме за плодов сок, а с 84% по-скъп е и чаят у нас.
"Не трябва да има потребители от втора класа в ЕС", отсече и комисарят по въпросите на правосъдието и потребителите Вера Йоурова. "Аз съм майка и баба и двойният стандарт никак не ми харесва и съм изключително разочарована", посочи тя, като обеща лично да води битката срещу тези "дискредитиращи практики" - под формата на нова европейска директива.
Националният омбудсман Мая Манолова направо обяви, че иде краят на двойния стандарт при храните. Тя предлага ЕС да създаде общ европейски орган, който да се бори срещу измамите при храните. Така и Манолова обърка в общ кюп две теми - за различните съставки и за вредните примеси, които са опасни за здравето.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пък използва дискусията, за да клъвне премиера. "Изумена съм от въпросите на Борисов: "Кой умник казва, че българското бебе харесва палмово масло и защо се държат така големите търговски вериги в България". Кой мислите, че е умникът, господин премиер? Ами Вие", посочи Нинова. Социалистката обаче не надскочи много нивото на опонента си, защото и тя набеди хипермаркетите за двойните стандарти при храните и отново настоя парламентът да приеме специален закон срещу търговските вериги.
,
