Това, че се говори все повече за търкането на билетчета като за "пандемия", е първа стъпка към поставяне на диагноза. Всеобщата национална психоза по привидно "лекия хазарт" - нещо като мек наркотик, при който дори хора в крайна бедност жертват дневната кофичка кисело мляко за едно билетче, е показателно за нивата на маргинализиране. Всенародното обезумяване, което се насърчава и от устойчива медийна разгласа, показва, че и в България може да се търгува успешно и с надеждата, и с търсенето на щастие. Всички сме съучастници в колективен транс, при който разбирането за успех се свежда единствено до това да те намери печелившата комбинация от пирамиди. И няма какво да се учудваме, когато в най-бедната страна в Европа, почти всеки втори търка билетчета и е готов да се откаже от стоки от първа необходимост само и само да спечели. Това е социален феномен. За стотици хиляди българи лотарията се е превърнала в последно убежище, дори и това очакване да ги оставя буквално гладни.

Може и да не са абсолютно точни изследванията, че близо 3 млн. българи периодично посягат към различни форми на хазарт (по данни на ББСС Галъп), средно дават по 15 лв. на месец, а според общата калкулация хората харчат по около половин милиард на година за подобни игри, това очевидно е тежка болест, която разяжда обществената тъкан. Още повече, че по данни на системата Amadeus на Moody's за десет години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и през изминалата година са стигнали над 3 млрд. лв. При огромните данъчни облекчения, каквито няма, да речем, за лекарствата, храни от първа необходимост и книги, хазартният бизнес е платил данъци едва 177 млн. лв. за 2016 г.

Разликата между телефонните измамници и мощните организатори на лотарийни игри е само в мащаба. Технологията е една и съща. И едните, и другите са тънки психолози. Едните действат на местно ниво под закрилата на местната полиция, другите предвид многократно по-големите си възможности, работят на национално ниво, закриляни от държавата. Очевидно е, че в най-бедната европейска държава, с народ, трайно определящ се като най-нещастен в европейската общност, има толкова голяма ниша за търговия с надеждата за лесна печалба. Последните данни на Евростат показаха, че вече всеки трети българин живее в тежки материални лишения, без стоки и услуги, смятани за базисни за достоен живот. Ниска покупателна способност, ниско качество на живот и увеличаващ се брой бедни (последни данни на НСИ показва, че почти всеки четвърти, или близо 1.6 млн. българи живеят в лишения).

Внушава им се, че ако има причина да бъде измислен "двойният стандарт", то е заради българите. Съобщи им го лично управляващият трети мандат Бойко Борисов. Той обвини чуждите компании за лошото здраве на българите. Пропусна само да спомене Световния еврейски конгрес, както го стори прокурорът Гешев. След 10 години управление на ГЕРБ Борисов сведе българския дневен ред до няколко лешника по-малко в шоколада и до палмовото масло. И това бе посочено като проблем №1. Явно тук вече сме на крачка от рая, ако не бяха пустите чужди шоколади и детски пюрета. Внимание! България внася за собствените си производители годишно 12 500 т палмово масло. Тези 12 500 т се влагат в млечни продукти родно производство и българинът ги изяжда. От години. Но разбира се, Борисов е майстор да търкаля лешници като шикалки пред аудитория, която сякаш току-що е слязла от палмата. "Сякаш" вече е излишно. Защото тези 3 милиона, търкащи билетчета, са още на палмата. И биха слезли от там единствено ако спечелят от лотарията.

Българите, които живеят по-зле и от "аборигените", дават най-много пари за хазарт в Европа - почти 3% от БВП. Не за шоколади с по-малко лешници или за пюрета с палмово масло, а за билетчета с пирамиди!



Това вече е здравословен проблем. Много по-голям и страшен от палмовото масло



На сайта на Министерството на здравеопазването е записано, че хазартната зависимост е "патологично разстройство". "Характеризира се с неконтролирани залагания, извън всякаква граница на социално приемливата или за забавление активност, така че има сериозни последици за личността и за живота на залагащия. Хората, които страдат от хазартна зависимост, може да загубят всичките си спестявания, може да се въвлекат в престъпления (кражби, подправяне на чекове, злоупотреби, свързани с пари), за да си набавят нужните париза техния "навик".

Както се случва обикновено в България, институциите, издържани от бюджета, са силни в предписанията и слаби в ефективните действия. Така стана и с проверката на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), проточила се 2 месеца, която не видя проблем в бума на рекламите на игри на щастието, които заливат телевизионната шир. А още по-интересно е боязливото поведение на парламентарните сили, които предстои да дискутират предложенията за ограничаване на хазартната реклама на вицепремиера Валери Симеонов.

Свеждането на всенародната хазартна зависимост от игрите на щастието единствено до човешката наивност или простотия е пренебрежително обобщение. Както е забранена рекламата на твърдия алкохол и цигарите, така трябва да бъде забранена и рекламата на хазарта. Всъщност формално и тя е забранена. Но точно за нея има вратичка в закона, която позволява денонощното излъчване по всички канали кой от кой вид лотария спечелил. Прикрито е под обширното понятие "аудио-визуална услуга". Проникването на хазарта е вече толкова сериозно, че не може да бъде спряно само с ограничаването на рекламата му. Както проблемите с алкохола и цигарите не намаляха автоматично, след като бяха спрени рекламите. Тонове специализирана литература има за зависимостите и как се ограничават и лекуват. Но е абсурдно, какъвто е драстичният пример с хазарта, фискът и държавната политика да го насърчават. Затова е важно да видим ще лъсне ли наяве, че най-стабилното надпартийно мнозинство в парламента е на хазартното лоби. То нищо не рискува, не търка билетчета, не залага на четни или нечетни. То печели винаги.