Моят приятел Пенчо е нечувана личност - на три ракии миещ се може да ти разясни всички световни конспирации. Твърди се, че светът ни мрази, иска да ни съсипе, ама съвсем, та изобщо и въобще никакви да ни няма, защото сме си направили държавата на кьоше и всеки иска да си бутне дюкянчето точно на това кьоше.

Това е съвсем елементарно, всички го знаят - дори лъскавите каки от лъскавите списания. Сещате се - онези, които са за световен мир и спасяване на китовете. Не списанията, каките.

Но тънкостите на конспирацията владее издълбоко само Пенчо. Седи си той, размедитирал се кротичко над третата ракия и търпеливо изслушва конкурентния анализатор.

- Ето - започва конкурентът, - вие не си спомняте, но преди години излезе европейска директива краставиците да са идеално прави. От какъв зор трябва да са идеално прави, пита се в задачата. Предлогът беше, че така по-лесно се пакетирали. Само предлог, разбира се - идеята е да са прави, за да се белят по-лесно. Ръц - с белачката - и кората я няма. А защо трябва да се белят по-лесно? За да става по-бързо. Като става по-бързо и по-лесно, вместо в кухнята да има двама души, които да белят краставиците, ще си оставят само един - вторият ще го изхвърлят заедно с мръсната престилка. Като излезе на улицата - какво трябва да прави? Ами - да си намери работа някаква, защото трябва да се яде. Но краставиците са прави и никой не иска да го наеме да му бели краставиците. Така че този човек хвърля престилката, взема си куфарчето и тръгва да бели краставици по света.

Пенчо бодва краставичка и гледа снизходително.

- И като тръгват нашите хора по света да дирят щастието в чуждите краставици, какво остава тук? Оставаме само такива като нас, дето не могат да си купят билет дори за автобуса до Мюнхен, и пенсионерите. Каква е целта? До целта ще стигнем по-късно, важен е резултатът - резултатът е, че тоя електорален материал е лесно манипулируем и ще си избере този, който му посочат. А посоченият пък действа според геополитическите интереси на изобретателя на правата краставица!

- Например? - излиза от медитацията Пенчо.

- Ами - пусне тръба под морето, обадят му се - затапва тръбата. Купи си реактор, звъннат му - увива реактора в книжка и го вдига на трупчета. Спазари самолет - пишат му - разваля пазарлъка. Но това е само на повърхността - основната цел на краставичаря, пожелал да остане анонимен, е чрез действията на нашия избраник така да ни компрометира пред света, че никой да не ни приема насериозно. Така че, когато отиват нашите хора, костюмирани и напарфюмирани като за преговори, направо ги канят на масата и да разказват вицове. После ги тупат по раменете и им казват на английски - евала ви правим, такива масали отдавна не бяхме чували. Това, разбира се, не е чак толкова лошо, защото ни създава имидж на весели и отворени хора, но имиджът не се яде! Та, основната цел е да ни докарат до такова отчаяно дередже, че територията да се опразни и парцел по парцел да се изкупи за отглеждане на прави краставици. Тоя процес вече започва тук-таме по места, медиите имат забрана да пишат за това, но то ще си проличи скоро...

Пенчо вдига пръст.

- Момент - ако е така, защо в тази салата краставиците не са белени?

Конкурентът се затруднява, но само за кратко.

- Демагогия, елементарна демагогия - за да не забелязваме продажното управление, което за едната краставица е готово да ни съсипе!

Пенчо довършва ракията и шава с рамене. Ние се оживяваме, защото знаем предварително финала - конкурентът къде е тръгнал на краставичар краставици да обяснява.

- Много сложно разсъждаваш - казва. - Всичко е много просто и ясно. Става въпрос не за конспирация, а за констипация. И в това ни е проблемът.

Конкурентът опитва да разбере.

- В смисъл?

- В смисъл че сме задръстени - обяснява Пенчо. - Ама много задръстени. Направо - ужасно задръстени! От задръстен човек какво можеш да очакваш - задръстенящини. Викни сега една ракия, задръстеняко, да прокарам тая тъпа краставица, че ей тука ми заседна!