|
| *** |
- Добър ден! Аз съм за една кратка справка!
- Седнете - рекоха ми - няма да е толкова кратко!
Знаех си аз, че няма да е така лесно!
Седнах на един паянтов стол.
- Това ли е вашата данъчна декларация? - попитаха ме.
- Тя е - признах си аз - абсолютно навреме подадена и попълнена.
- Грешно е попълнена! - осведомиха ме мрачно отсреща.
- Абсолютно невъзможно! - сопнах се. - Знаете ли колко народ помага, за да си напишем документите!
Не знаеха и не ги интересуваше.
- В графа "Недвижима собственост" - питат ме - какво си отбелязал?
- Истината! - кълна се аз.
- Каква истина, бе! Написал си "автомобил"!
- Че колата от петилетки клечи пред блока и всички знаят, че е недвижима собственост. Даже имам комшии, които я използват като склад!
- А какво сте изброили в тази графа тука - "Има ли някой на ваша издръжка?".
- Нищо не съм броил - казвам им - не мога да броя! Само истината, и нищо друго няма там!
- Каква истина, бе! - вече почти ми крещят данъчните. - Каква истина е това! Глоба и наказание те чакат, да знаеш?
- Дайте - викам - да четем внимателно, пък после ще се плашим, става ли?
- Да четем - съгласиха се те. - Въпрос: "Има ли някой на ваша издръжка?" А ти какво? Пишеш: има!
- Разбира се, че има, защо да лъжа!
- И какво пишеш? "Издържам над 200 депутати, цял Министерски съвет, една тумба политически съветници, партиите и организациите у нас, куп роми, безброй бежанци, цялата полиция, съд и прокуратура, стотици безработни, малограмотни, просяци, пенсионери..."; че и армията си отбелязал накрая! А, писал си и за здравната система, за разни наркомани и документално луди.
Настъпва тишина и се гледаме изпитателно.
- Вярно е - не се предавам аз - написал съм ги. И съм убеден, че данъците ми отиват точно там.
Данъчните стават от строги по-строги.
- Извикахме те, защото това е недопустимо поведение. Напълно несериозно отношение към държавата, властта и демокрацията у нас!
- Глупости! - викам им. - Да не би вие да ги издържате всичките тези хора, а?
Онези млъкнаха.
- Кажете, де! - настоях аз. - Кой е този майстор, дето бачка, издържа държавата и си трае? Ясно, не съм аз! Кажете - кой е! Нали сте големи разбирачи, слушам ви!
Пак тишина.
- Това - рекох им, - е данъчната ми декларация. Нямам друга. И честно съм написал всичко - колко пари съм получил, колко съм похарчил, колко са похарчени от други хора. Остатък няма. Ако искате я приемайте, ако искате - изхвърлете я в машинката, дето яде хартия. Но пари за глоба и наказание аз нямам, няма и да имам.
Те се кротват. И ми казват:
- Виж сега, нещата са много по-прости. В декларацията се пишат личните неща, плюс, минус, взето, дадено, купено, подарено и други такива. А ти си седнал политика да правиш по този въпрос.
- Чакайте! - викам им. - Когато стане въпрос да ни вземате парите - няма въпроси, няма отговори, всичко е наред, но само човек да разрови и да запита къде са парите - не става, това е политика, нищо лично няма, ама и кинти няма. Цедите ни денонощно, сякаш човек е произлязъл не от маймуната, а от лимона! Без такива!
И направо им викам:
- Друга декларация аз нямам! Правете каквото искате!
Казват ми най-възпитано:
- Гражданино, не може така. Има си ред, правила и норми. Трябва да ги спазвате, както правят всички други хора. Моля, следващият!
Викам им:
- Изобщо не разбирам какво искате! Да не би да съм пропуснал някого в този списък? Данъчните или някой друг? Кажете, веднага ще го допиша!
Но вече никой не говори с мен.
