За Деня на победата и Деня на Европа, вместо да се дърлим и да се правим на фили и фоби, "После" като рупор на мирния процес по целия свят предлага една ретроспективна закачка.

Берлинската стена през 1989 г. не падна от само себе си и Желязната завеса не се вдигна сама - тези събития бяха предшествани от години на предпазливо сближаване, размразяване и опити за партньорство.

В тези перестроечни години на пукащи ледове, освобождаване на мисълта и разпищолване на словото излезе един американски филм, който днес изглежда като фантастика - "Червена топлина" (1988).

В този филм младият Шварценегер, който не е сънувал още, че един ден ще стане губернатор на Калифорния, играе руски милиционер, шеф на отдел "убийства" в Москва. Той пристига в Чикаго, за да прибере грузински наркотрафикант, който в досието си има и убийство на милиционер - приятел на Арни!

Арнолд и партньорът му - полицай от Чикаго, отначало не се разбират, но после се сработват, стават големи бойни другари, свършват си работата, наказват лошите и накрая за спомен и добри чувства си разменят часовниците!

Бойко Борисов като един обединител, интегратор и комуникатор се опитва да позиционира България, така че да сме добре хем с Меркел и Макрон, хем с Тереза Мей, хем с Путин, хем с Тръмп, хем с Ердоган, хем със саудитските шейхове. Дали това е политически възможно, не знаем, но "После" подкрепя усилията и като цяло идеята България да бъде Гълъбарник на мира и Остров на стабилността. Нека бъде топлина!