Доналд Тръмп обяви гръмко решението си да излезе от ядреното споразумение с Иран, но не предложи никаква алтернатива. |
Звучи ви като нещо измислено, нали? За жалост, не е. Президентът Тръмп обяви решението си САЩ да нарушат дипломатическото споразумение, което в момента възпира Иран от това да се сдобие с ядрено оръжие, и с това свое решение Тръмп произведе нова, напълно ненужна криза.
Нека набързо си припомним как се стигна до това. Само допреди няколко години Иран разработваше ядрено оръжие и напредваше в това начинание. След години на добре координирана кампания от санкции, подкрепяна от почти целия свят, икономическият натиск принуди Иран да седне на масата за преговори. САЩ, ЕС, Великобритания, Германия, Франция, Китай и Русия накараха Иран да се съгласи да спре ядрената си програма и никога повече да не се опитва да се сдобие с атомно оръжие.
Почти три години след подписването на споразумението за това не само МААЕ потвърждава, че Иран спазва сделката, но и администрацията на Тръмп, същата тази, която сега я нарушава, неколкократно установи, че Иран се придържа към ангажиментите си. Американският министър на отбраната Джеймс Матис съобщи, че механизмите за проверка са надеждни, а шефът на МААЕ ги определи като най-надеждните в света.
Но да забравим фактите и подробностите. Тръмп иска да излезе от споразумението. Какво правим сега?
Най-логичната последица от това решение на Тръмп би била
евентуална война
с Иран, която да обхване целия Близък изток. Иран може да изгони инспекторите и да продължи с разработването на ядрено оръжие. Иран може да увеличи подкрепата си за тероризма и намесата във военни конфликти. Арабски държави като Саудитска Арабия могат също да се опитат да се снабдят със свои ядрени оръжия и да отвърнат на ескалацията от страна на Иран с ескалация на конфликтите в Сирия и Йемен. А всичко това може да доведе до повече конфликти в Близкия изток, включително потенциални войни с Израел и САЩ.
В момент, когато Тръмп вече създаде проблем в отношенията с европейските съюзници за климата, търговията и какво ли не, нарушаването на сделката с Иран нагнетява напрежение не само с Техеран, но и оказва натиск и върху Европа, която също е изправена пред потенциални санкции от страна на САЩ. А в Европа са истинските съюзници на САЩ, които ще са нужни на Тръмп дори и за ново споразумение с Иран, каквото той може би цели да постигне. Да се отнасяш към съюзниците си като към неприятели, определено не е рецепта за успех. И както се и очакваше, малко след като Тръмп обяви решението си, лидерите на Великобритания, Германия и Франция обявиха, че продължават да се придържат към ядреното споразумение с Техеран.
Останалите страни, чието участие е важно за оказване на натиск върху Иран за ядреното споразумение - Китай, Русия, Индия, Япония и други, изглеждат по-малко склонни да помогнат. Повечето от тях се нуждаят от петрол от региона и бяха нужни години болезнена дипломация, за да се стигне до това тези страни да свият икономическите си връзки с Иран, преди да се стигне до споразумението от 2015 г. Много
малко вероятно е
сега те да се обърнат срещу Иран, особено когато няма доказателства, че страната нарушава обещанията си.
А ако целта на САЩ сега е да принудят Иран да сключи "ново и трайно споразумение", както каза Тръмп, защо Иран би приел да преговаря със САЩ, след като вече знае, че на думата на тази страна не може да се разчита?
Така че в какво положение са сега САЩ? Сами, с рана, която сами са си нанесли и която ще засегне и много други. Най-благоприятният сценарий е Иран да остане засега в споразумението, за което Рохани даде сигнал и заедно с другите страни да продължава да се придържа към него в очакване на потенциални американски санкции, които биха сблъскали САЩ със съюзниците и партньорите им по света.
Най-лошият сценарий е война.
Имаше и все още остава далеч по-добър сценарий. САЩ могат да продължат да упражняват натиск върху Иран в региона. Могат да започнат да работят със съюзниците и партньорите си по разработването на планове за това как да се продължи да се възпира Иран от разработване на ядрено оръжие, когато отделните сегменти от споразумението изтекат в близките години.
Ядрената сделка не е перфектна, но тя намалява възможностите за конфликт и постига ключова цел за САЩ, Израел и съюзниците, за която се работеше дълго - да се попречи на Иран да има ядрено оръжие. Но като отхвърли споразумението, Тръмп не предложи никаква алтернатива за постигане на целта.
Не е ясно дали Тръмп наистина иска да задълбочи конфликта. Но решението му да оттегли САЩ от иранското споразумение може да изложи на опасност живота на повече американци и на много хора в Близкия изток. И всичко това - за нищо.
*Авторът е старши изследовател в Центъра за американски прогрес, бивш зам. помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия и Тихоокеанския регион.
Столицата на Иран - Техеран |
Как подкрепен от ЦРУ преврат доведе до възхода на аятоласите
Защо Иран не може да има светско, демократично правителство? Американците често задават този въпрос на дългогодишния си неприятел в Близкия изток, особено когато видят кадри на демонстрации срещу режима по улиците на големите ирански градове, скандиращи за повече свободи.
За разлика от гражданите на Ислямската република, гражданите на САЩ имат по-кратка памет. Историческата реалност е, че Иран имаше светско, демократично правителство, водено от премиера Мохамед Мосадък в периода 1951-1953 г., но той бе свален от власт с преврат, организиран и финансиран от ЦРУ и британското разузнаване МИ6.
С малки изключения - Мадлин Обрайт през 2000 г., Барак Обама през 2009 г. и 2015 г., повечето американски политици не могат да кажат почти нищо за тази мрачна история. Във Вашингтон иранската враждебност към САЩ отдавна се възприема като необяснима и ирационална, а ролята на ЦРУ в преврата от 1953 г., отключил поредица от събития, довели до възхода на аятоласите и Ислямската революция от 1979 г., потъва в забрава.
Трябваше сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс да припомни на американците катастрофалните последици от този преврат - това се случи в тв дебат с Хилари Клинтън по време на кампанията за първичните избори на Демократическата партия през февруари 2016 г. : "Никой не знае кой е Мосадък. Демократично избраният премиер на Иран. Той бе свален от британски и американски интереси, защото заплашваше петролните интереси на британците. В резултат на това дойде шахът на Иран - ужасен диктатор, след него дойде иранската революция и ето къде сме днес. Непреднамерени последици".
Това, което Сандърс нарече "непреднамерени последици", в ЦРУ му казват "ответен удар". ЦРУ за пръв път използва това определение при Операция Аякс - кодовото име в управлението на преврата срещу Мосадък. "Всички агенти на ЦРУ, участващи в подобен тип операции, винаги трябва да имат едно наум за възможността за ответен удар срещу САЩ", пише във вътрешен доклад на ЦРУ за падането от власт на Мосадък през 1954 г. "Едва ли има по-експлозивно опасни операции от този тип."
Въпреки това обаче САЩ не се отказват от действията по смяна на режимите в последвалите десетилетия и продължават да организират преврати, да ликвидират чуждестранни лидери, да свалят избрани правителства и да нападат суверенни страни. Дори днес ястребите в администрацията на Тръмп са решени да сменят правителството в Техеран. Отново. Нищо ли не са научили? Например от изказването на Майкъл Морел, бивш зам.-шеф на ЦРУ, за последствията от усилията за смяна на режима в Ислямската република, подкрепени от САЩ: "Не само че е малко вероятно да постигнете успех, но е много вероятно да получите мощен ответен удар". Отново се говори за "ответен удар". Но дали някой в тази администрация чува?
За разлика от гражданите на Ислямската република, гражданите на САЩ имат по-кратка памет. Историческата реалност е, че Иран имаше светско, демократично правителство, водено от премиера Мохамед Мосадък в периода 1951-1953 г., но той бе свален от власт с преврат, организиран и финансиран от ЦРУ и британското разузнаване МИ6.
С малки изключения - Мадлин Обрайт през 2000 г., Барак Обама през 2009 г. и 2015 г., повечето американски политици не могат да кажат почти нищо за тази мрачна история. Във Вашингтон иранската враждебност към САЩ отдавна се възприема като необяснима и ирационална, а ролята на ЦРУ в преврата от 1953 г., отключил поредица от събития, довели до възхода на аятоласите и Ислямската революция от 1979 г., потъва в забрава.
Трябваше сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс да припомни на американците катастрофалните последици от този преврат - това се случи в тв дебат с Хилари Клинтън по време на кампанията за първичните избори на Демократическата партия през февруари 2016 г. : "Никой не знае кой е Мосадък. Демократично избраният премиер на Иран. Той бе свален от британски и американски интереси, защото заплашваше петролните интереси на британците. В резултат на това дойде шахът на Иран - ужасен диктатор, след него дойде иранската революция и ето къде сме днес. Непреднамерени последици".
Това, което Сандърс нарече "непреднамерени последици", в ЦРУ му казват "ответен удар". ЦРУ за пръв път използва това определение при Операция Аякс - кодовото име в управлението на преврата срещу Мосадък. "Всички агенти на ЦРУ, участващи в подобен тип операции, винаги трябва да имат едно наум за възможността за ответен удар срещу САЩ", пише във вътрешен доклад на ЦРУ за падането от власт на Мосадък през 1954 г. "Едва ли има по-експлозивно опасни операции от този тип."
Въпреки това обаче САЩ не се отказват от действията по смяна на режимите в последвалите десетилетия и продължават да организират преврати, да ликвидират чуждестранни лидери, да свалят избрани правителства и да нападат суверенни страни. Дори днес ястребите в администрацията на Тръмп са решени да сменят правителството в Техеран. Отново. Нищо ли не са научили? Например от изказването на Майкъл Морел, бивш зам.-шеф на ЦРУ, за последствията от усилията за смяна на режима в Ислямската република, подкрепени от САЩ: "Не само че е малко вероятно да постигнете успех, но е много вероятно да получите мощен ответен удар". Отново се говори за "ответен удар". Но дали някой в тази администрация чува?