Враца и Ловеч вече не разполагат с болници в общоприетия смисъл на това понятие. В двата града мъждукат някакви коптори, в които ту има, ту няма лекарства и консумативи, отделения се закриват и после откриват със сетни усилия, персоналът, доколкото е останал, не получава заплати. Това не са лечебни заведения, от които болен човек може да очаква адекватна грижа, а кухи сгради, които едва се държат отворени, за да се води на книга, че още един ден цяла една област не е останала без държавна многопрофилна болница. И за да не се признае открито това, което е повече от очевидно - когато над десетилетие се краде безогледно, резултатът неизбежно е разруха. И после да се търсят виновни.

Последното, между другото, полека лека започна, вероятно известявайки близостта на фаталния край на болниците във Враца и Ловеч. Без капка свян всяка една от допринеслите за фалита на болниците страна обвинява другата и се държи, сякаш краденето се е случвало на Марс, а не под носа й. И понеже това се случва пред публика - явно участниците в спектакъла смятат, че тя се състои от маймуни, които нямат нито памет, нито понятие в каква държава живеят.

От 13 години - според настоящия здравен министър Кирил Ананиев,



болниците във Враца и Ловеч се източват систематично



Крало се е от обществени поръчки за лекарства, консумативи, медицински изделия, апаратура. Сключвани са неизгодни договори като например частна кардиологична лаборатория да функционира на територията на държавната болница, ползвайки лаборатории, аптека и техника почти безплатно. Или пък на метри от държавната болница се пръква частна със същия предмет на дейност. Всичко това не просто не се прави кой знае колко скрито, то е обществена тайна, защото всички участват в далаверата - от санитарката, която прибира по 5 лв., за да "се грижи по-добре" за даден пациент, през сестри и лекари, които си въртят някакъв малък частен бизнес в държавната болница - я консуматив ще продадат, я пирон, през шефа на отделението, директора, кмета, местния партиен лидер - в случая на ГЕРБ, защото все пак от 2009 г. тази партия е на власт, зам.-министъра, министъра на здравеопазването, депутатите и в крайна сметка министъра на финансите и премиера. До някои нива, предимно областни, текат парични отчисления, по-нагоре се радват само на съответното заздравяване на местната партийна организация и все по-добрите резултати по избори. Да припомним, че според анализа на здравното министерство болницата в Ловеч доскоро разполагаше със 116 души администрация, от които цели 80 са излишни. Излишни за работата на болницата, но не и за ГЕРБ-Ловеч.



За да останат на яслата, те и семействата им гласуват правилно



И в това се крие "тайната на успеха" на ГЕРБ.

Това, разбира се, води до трупане на дългове, които държавата не иска и не може да покрива. Накрая просрочията са в такъв размер, че доставчиците започват да налагат запори на сметките на болницата, няма пари за лекарства и консумативи, нито за заплати, персоналът напуска, това води до закриване на отделения. Баницата най-накрая е свършила. И едва в този момент започват протести, МЗ се хвърля да спасява болницата, а медиите истеризират. Болницата обаче вече е неспасяема, а персоналът започва да хвърля яйца по зам. здравния министър Жени Начева.

"А защо не хвърляха яйца по тези, които докараха болницата до това състояние?", възмути се министър Кирил Ананиев. Защо не излизаха на протести, докато се случваха порочните практики там, защо са наблюдавали цели 13 години, без да реагират, ядоса се той. Отговорът е прост - защото по времето на докарването на болницата до това състояние са получавали заплати. И никой "отгоре" не е и намекнал, че така не бива.

Защото въпросът е какво е правил и самият Кирил Ананиев, който в немалка част от тези 13 години беше зам.-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на здравната каса. Като бюджетар на държавата той е човекът, който най-добре е знаел как се движат дълговете на тези болници. Какво са правили върволицата министри и зам.-министри, минали през Министерството на здравеопазването и също получаващи купища информация за подопечните им болници всеки месец? Наблюдавали са кротко, докато са обяснявали какви реформи ще правят. Защото няма как министър или зам.-министър, назначен от ГЕРБ, да тръгне да спира далаверата в болница с назначени от ГЕРБ директор и персонал.

Но доскоро Кирил Ананиев беше бюджетар, не министър, който задава политики. Как обаче реагира този, който от 2009 г. управлява? "Хората да си получават заплатите и паралелно с това правете реформите. Не може да се крадат и да се източват болниците. Не може, с над 450 млн. сме увеличили клиничните пътеки тази година, близо 5 млрд. да отидат за здравеопазване и сестри и санитари да ми се казва, че не са получавали заплати", обади се и премиерът Бойко Борисов и разпореди на Кирил Ананиев болниците да бъдат стабилизирани.



Бойко Борисов казваше абсолютно същото и през 2009 г.,



и през всяка следваща година от тогава до сега, когато някой почне да протестира за нещо в здравеопазването. Единствената разлика е, че през 2009 - 2010 г. Борисов недоумяваше как може отпуснатите два милиарда лева да не стигат.

Точно така. За 8 години, прекарани основно под управлението на ГЕРБ, публично плащаните пари в здравния сектор скочиха с над 2 милиарда лева, които очевидно не са отишли нито за повишаване на заплатите на медицинските сестри, нито в касите на болници като тези в Ловеч и Враца. Напротив - дълговете на болниците минаха 500 млн. лв., а освен Враца и Ловеч в задълбочен процес на декапитализация са още 5-6 лечебни заведения. Отишли са в десетките нови частни болници, появили се оттогава, в партийните каси, за кухи дейности и всичко друго, но не и за реформа и стабилизиране на здравната система. За тези 8 години публичната система на здравеопазване беше окончателно разрушена и опоскана, докато поредният министър се кълнеше в поредната реформа, а Борисов отпускаше поредния милиард.

Това, което се случва във Враца и Ловеч, е само началото. Въпрос на време е половината държава да остане без болници, защото краят на пиршеството е съвсем близо.