Уважаеми приятели, ние от "Нешънъл джиографик" винаги се стремим да ви показваме най-интересното от света, като за тази цел изпращаме свои изследователи до най-любопитните точки от Земното кълбо! А нашите фотографи винаги са успявали да заснемат уникални кадри, като в архива ни присъстват фотоси дори и на снежния леопард - едно от най-потайните животни на планетата. Именно затова, след като прочетохме, че инспекторите към различните министерства в България масово не могат да открият корумпирани служители в редиците си, решихме веднага да изпратим наш екип, за да установим наистина ли са изчезващ вид корумпираните в тази красива балканска страна и не е ли останал поне един жив екземпляр, който да заснемем.

Първоначално решихме да проверим как стоят нещата в случайно държавно учреждение - според проучванията ни именно по тези характерни за страната локации, сред опашки от чакащи и застояла бумащина, вирее най-добре видът maloumnikus bulgarikus, или както местните ги наричат - "чиновници". За целта на изследването се спряхме на едра женска, умело прикрита зад гише номер 4. Типично за вида си тази самка се държеше арогантно и връщаше всички, които не бяха минали през гише 3, което не работеше - нещо характерно за българския хабитат. С екипа предпазливо поставихме примамката - парче бекон, увито с банкнота от 50 лв. Самката стана подозрителна, огледа се, после започна да души въздуха, клекна до примамката и с изключителна бързина сдъвка бекона, оставяйки обаче банкнотата недокосната.

След като с този първи опит ударихме на камък, с екипа се отправихме към друга локация, развъдник на корупция - трилентов прав участък от шосе с нелогичен знак за ограничение от 30 км в час. Според проучванията ни именно на това място се наблюдавало огромно струпване на екземпляри от типа pederastikus gigantikus, или както местните ги наричат - "катаджии". Когато ни надушиха обаче, самците с ръмжане се нахвърлиха върху нас, един дори скочи върху джипа ни и захапа антената. Явно ревностно пазеха територията си, а изглежда бяха и в размножителен период, затова с екипа бързо се оттеглихме.

На третия ден от експедицията, вече леко обезверени, се отправихме директно към Люлката на корупцията в България - Народното събрание. До нас достигна информация, че именно там, из мазетата на тази сграда, се крие последният жив подкупен екземпляр. С екипа изчакаме нощта и успяхме да се вмъкнем в сградата. Когато стигнахме мазетата й, разхвърляхме пачки столевки за примамка и се скрихме. Зачакахме. И ето, че той се появи! Бавен, грациозен, с костюм и вратовръзка, прекрасен представител на вида narodnikus izmamnikus, или както местните го наричат - "български политик". Той внимателно подуши едната пачка, налапа я, подуши втората, налапа и нея, след това захапа и останалите - с екипа не бяхме виждали такава огромна и ненаситна уста. И в този момент той ни забеляза. Очите му се ококориха, обърна се и побягна с парите в устата си. Тръгнахме след него. Следихме го из мазетата на Народното събрание повече от час, докато най-накрая той не ни отведе до бърлогата си. И в нея видяхме чудото! Самецът не бе последен от вида си, напротив - в бърлогата му лежеше и женска, в чиято уста той започна да пъха банкнотите. А докато тя дъвчеше, от бозките й сънливо сучеха малки костюмирани narodnikus izmamnikus-и.

Захласнати, с екипа направихме няколко снимки, след което тихо се оттеглихме и се замислихме що за чудо, що за феномен е българската природа!