До 6 юни

Куратор: Красимир Илиев



В 40 рисунки на мъдреца Илия Бешков (1901-1958) прозират корените на омразата и лъжата в поредица остроумни сюжети, които припомнят актуалните до днес обществени и философски възгледи на големия майстор. С наблюдателното си око, критичното си мислене и виртуозното боравене с материала художникът взривява отвътре изобразителното ни изкуство, зареждайки го със злободневност. С откритата вчера изложба "Илия Бешков" галерия "Лоранъ" представя основните направления, мотиви и технически похвати на Бешковото необятно творчество - карикатурата, сатиричната рисунка, илюстрацията, моливната рисунка, бързата тушова скица, акварела и перото.

Още с първите си участия в политическата карикатура като 22-годишен студент в Художествената академия Илия Бешков прави нещо знаменателно, заявява, че ще бъде с различно мислене от останалите. Години по-късно в хумористичната притурка на вестник "Пладне", той променя из основи възгледа за мястото на художника. За пръв път в България карикатуристът от коментатор на събитията се превръща в участник, при това поставящ първия човек в страната в положение на отбрана. Според куратора на изложбата Красимир Илиев гениалното у Бешков не е заключено в майсторското владеене на перото и четката; то е в способността му да преживява заедно със своите човеци греховете им, да страда заради тяхната неизбежност. "В признанието, че всички те са и негови грехове. Убедителността, с която ни внушава, че това са извечните стенания на християнската душа, разкъсвана между томленията на плътта и убежденията, че те са греховни - смята изкуствоведът. - Нещо повече, той е прозрял, че зад непрекъснатото куцукане на политическия живот стои сянката на проявленията на човека в най-интимните му сфери".

Сред подбраните за експозицията сюжети са невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.), унижението на жената и самолюбието на мъжа, лишените от правото да имат лица борци и боксьори, разлигавената им публика, жените в домашната и обществената баня, селяните, запокитени в града, вайкащите се и плачещи жени, вдовиците, самодоволният Бай Ганю; унижението на просещия ласки мъж пред властната жена, изветрелите политиканстващи чичковци, уморения, преживял смъртта войник, вдигнал на ръце сина си, старците във влака, покрай които животът е профучал, хлапето, което реве, защото майката е дала попарата му на свинята, съседският скандал на стълбите, обитателите на държавата с характерните угаснали погледи (рисувани около и след 1950 г.), молебен за дъжд и дори един пеликан с увиснала гуша. "Когато Бешков рисува семейната двойка в домашната баня, ние надничаме заедно с него, но ако гледаме внимателно, ще видим не само голата им плът, но и "бъдещето им" (той е стар и немощен, а тя е напращяла от копнеж за ласки)" - обръща внимание кураторът. Виждаме надутия, самодоволен чиновник в бардака (убеден, че се е представил добре, но не и според гласа на тялото на проститутката). Какво всъщност е нарисувал Илия Бешков? Всичко онова, което произтича зад кулисите, скрития, интимния живот, там, където външен наблюдател не се допуска, или публичното, видяно през дрехите и маските на приличието. Всяко докосване до сътвореното от Бешков вдъхновява за размисъл, защото той е мислител, радва окото, защото е гениален рисувач, разсмива, защото хуморът му е заразяващ, макар и да носи безкрайна тъга.