"Запазва се тенденцията делът на оправданите лица за последните три години да е под 3%, като за 2017 г. той е 2.7% (2.5% за 2016 г. и 2.8% за 2015 г.). Това е много добър атестат, който обосновава категоричен извод за прецизна и задълбочена работа на прокурорите". Цитатът е от последния годишен доклад на държавното обвинение.

Процентът наистина е впечатляващо малък. Както казва бившият главен прокурор, а сега председател на Конституционния съд Борис Велчев, това е абсолютно неизбежният брак във всяка една система (в изслушване от парламентарната правна комисия на 9 юни 2011 г.). "В една нормална, цивилизована и правова държава не може да няма оправдателни присъди. Ако няма оправдателни присъди, нямаме нужда от съд", каза Велчев. Проблемът е, че и когато той беше начело на прокуратурата, и когато там започна ерата на Сотир Цацаров, основният дял на оправдателните присъди са по т.нар. знакови дела. Защото в тях много често политиката е повече от правото. Което е лесно доказуемо, когато със защитата се захванат добри адвокати. Накрая данъкоплатците плащат сметка - оправданите осъждат прокуратурата за десетки хиляди лева.

Така



"прецизната и задълбочена" работа на прокурорите е по кокошкарските дела



Защото "белите якички" и висшите представители на организираната престъпност не са сред осъдените. Последният доклад сочи, че м.г. за корупция ефективно са осъдени 25 души... Сред тях няма нито едно известно име.

Разрезът на оправдателните присъди по прокуратури също е показателен. Първенството по среден брой оправдани лица на един прокурор на окръжно ниво държи спецпрокуратурата. Институцията, на която наскоро бяха възложени и корупционните престъпления на висшите представители на властта. На трето място се подреждат обвинителите от Софийската градска прокуратура (СГП), също ключово звено в системата. Един Смолян ги разделя в класацията.

Един поглед върху шумните дела, които тепърва ще влизат в тази статистика, не дава повод за оптимизъм.

Преди дни се разбра, че знаковото дело за полицейско насилие - за смъртта на арестанта Пламен Куцаров, е приключило и на втора инстанция с оправдателна присъда. Софийският апелативен съд не само приема, че подсъдимите не са виновни, но и че обвинителният акт заслужава да бъде върнат на прокуратурата, ако имаше процесуална възможност. "Обвинителната теза е стъпила на нестабилна правна основа и ограничава възможността на обвиняемите да разберат в какви правни и фактически рамки следва да осъществят защитата си", пише съдът.



Обвинението започна с фалстарт



и делото срещу бившия министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция Румен Овчаров. Той беше даден на съд в края на март за отдаването под наем на "Мини Бобов дол" на частната фирма "Ораново". Обвиненията му са за умишлена безстопанственост и длъжностно престъпление, нанесли щети на държавното дружество за над 8.9 млн. лв. Две съдебни инстанции обаче откриха такива пороци в делото, че то дори не може да стартира и беше върнато на поправителен на прокуратурата.

Същата е съдбата и на делото срещу бившите министри Трайчо Трайков и Симеон Дянков и бизнесмена Иво Прокопиев. Оказа се, че то е внесено от некомпетентен прокурор - вместо спецпрокуратурата в спецсъда го вкарала Софийската градска прокуратура.

През април окончателно в съда се срина процесът за престъпление по служба срещу бившия военен министър Николай Ненчев, свързано с обществена поръчка за армейски униформи. Прокуратурата твърдеше, че Ненчев е принудил Венислав Цанов, шеф на Дирекция "Инвестиции в отбраната", да не подпише договор с фирма "Лортън" ЕООД, която спечелила конкурса за изработка на армейски униформи, след като предложила най-ниска цена. Мотивите на бившия министър според прокуратурата били свързани с поето обещание от самия него пред ръководството и работниците на втория класиран участник в конкурса - "Интендантско обслужване" ЕАД. Цанов, който също беше оправдан, изпълнил поръчението на Ненчев, като не обявил в срок класирането и кой е спечелил поръчката, и не сключил договор с "Лортън" ЕООД. Според прокуратурата Цанов изпълнил нареждането, за да запази службата си. По този договор МО е платило 260 000 лв. повече от предвиденото. Съдиите обаче приемат, че Законът за обществените поръчки не е нарушен, нито е нанесена щета на МО. А след като Цанов не е извършил престъпление, той не е бил принуден от шефа си. Според върховните съдии е факт, че "Лортън" ЕООД са предложили оферта с най-ниска цена, но е и безспорно установено, че са се отказали от участие в процедурата. Разликата в цените не може да бъде приета като нанесена вреда, тъй като определянето на "Интендантски обслужване" ЕАД за изпълнител е станало при спазване на закона, става ясно от решението на върховния съд.

Много показателно за това как работят от прокуратурата и ДАНС е и делото за подкуп срещу районния съдия от Русе Николай Стефанов. И то приключи окончателно с оправдателна присъда. Вероятно Стефанов сега



на свой ред ще потърси обезщетение



и ще осъди прокуратурата за стотици хиляди. Поне такава е съдебната практика - оправданите публични личности, чийто дела са били под прожектора на медиите, получават най-солидните компенсации за причинените вреди.

Съдията беше зрелищно арестуван при акция с преследване в центъра на Русе в началото на 2015 г. и обвинен, че чрез изнудване е поискал 1000 лева и е направил опит да получи подкуп от 500 лева от адвокат, за да одобри споразумение с негов клиент. Един от основните проблеми в този казус беше, че служител на ДАНС, участвал в акцията, се развикал "Стой! ДАНС!" още преди адвокатът да слезе от колата, в която трябвало да бъде предаден подкупът. Така пари не само не били предадени, а според съда дори не е установено, че адвокатът изобщо ги е носил в себе си. Според документите той ги предал едва на следващия ден, при положение че е бил разпитан малко след задържането на съдията.



СКЪПОПЛАТЕНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ

Едно от звената в прокуратурата, за което трудно могат да се посочат резултати, е националното следствие (НСлС). Преди време тогавашният председател на Върховния административен съд Константин Пенчев ги нарече "скъпоплатени пенсионери". На 10 май "Сега" прати следните въпроси до пресслужбата на главния прокурор, свързани с НСлС: По колко и какви разследвания работи в момента; колко и какви от производствата са били възложени от главния прокурор; каква е средната натовареност на следователите; от кога е най-старото нерешено дело в следствието и каква е причината да не е приключило. Попитахме и в какво се състои новата медийна политика на следствието, за която говореше при избора си новият му директор Борислав Сарафов. Седмица по-късно новата медийна политика на Сарафов лъсна - от пресцентъра на шефа му Цацаров ни казаха, че Сарафов няма да даде отговори по въпросите на "Сега", защото няма възможност и защото в следствието са заети с други неща. Беше препоръчано тези елементарни въпроси да бъдат зададени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Макар че от прокуратурата рядко отговарят и по този ред.

Явно въпросите все пак са нарушили сладката дрямка в следствието, защото ден по-късно до всички медии беше разпространено съобщение, че през 2017 г. в НСлС са били разследвани общо 246 досъдебни производства. Като за годината е приключило разследването по 126 дела - 23 с мнение за съд, 65 с мнение за прекратяване, 37 - с мнение за спиране, а 1 е изпратено за трансфер, т.е. в чужбина.

През 2017 г. в националното следствие заплати са получавали 70 магистрати. Средната им годишна натовареност е 0.33 предадени с мнение за съд досъдебни производства, 3.77 приключени досъдебни производства и следствени поръчки. От началото на тази година прокурорите са възложили на НСлС 102 особено сложни дела.