Силно подвеждаща задача от матурата по български език и литература предизвика лавина от възмущение сред родители и зрелостници. Броени часове след края на първия задължителен зрелостен изпит социалните мрежи бяха наводнени с гневни коментари относно 7-и въпрос от изпита, в който според родителите верен отговор няма. Казусът изправи един срещу друг видни филолози, просветното министерство и БАН.

В спорната задача се пита: "В кое от изреченията не е допусната граматична грешка?". 4-те възможности са: "А) Гласуваните поправки в новия закон ще засегнат пряко въздушния и сухопътен транспорт в страната. Б) Убедително написаното мотивационно писмо на младия и амбициозен кандидат впечатли комисия. В) Още утре г-н Каменов, адвоката на братовчедка ми, ще те потърси, за да подготвиш необходимите документи. Г) По Искърско дефиле, което е с дължина около 100 км, са разположени множество интересни обекти". Верният отговор, посочен от МОН, е Б. Според филолози и родители обаче в отговор Б също има грешка - думата "комисия" следва да бъде членувана (комисияТА), т.е. задачата е сгрешена.

За да се защити от скандала, министерството свика извънредна пресконференция. На нея Александър Трингов - държавен експерт в МОН, обяви, че грешка в условието няма, а задачата е била да се посочи къде няма граматична, а не някакъв друг вид грешка. "В подточка Б категорично няма нарушена граматична норма, затова нашето твърдение е, че там не е допусната граматична грешка. Който казва, че има нарушение на граматична норма, трябва да каже кое граматично правило е нарушено", коментира Трингов. "В словосъчетанието "впечатли комисия" няма правило, което да изисква членуване на допълнение, което е употребено след глаголна форма в минало свършено време, както е в случая. Т.е. комисията може да е известна, може да не е известна. В това изречение, извадено от контекст, не е задължително членуването на въпросната дума", добави той.

От Института по български език на БАН, чиито телефони прегряха от родителски обаждания, обаче са категорични, че посоченото за вярно изречение звучи неестествено и е съвсем нормално да се приеме, че се схваща като неграматично. Оттам обясниха, че в подточки А, В и Г граматичните грешки са безспорни и са свързани с членуването. "Подточка Б обаче също не отговаря на поставеното условие. В нея думата комисия е нечленувана, което означава коя да е комисия, някаква. А в конкретната ситуация, за която става дума, това звучи неестествено", коментира гл. ас. Илияна Кунева от БАН. По думите й отговор Б е замислен като верен отговор, но за да бъде така наистина и за да не предизвиква никакво съмнение, е трябвало думата "комисия" да бъде членувана. Тя смята, че става дума за техническа грешка.

ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Филологическият казус изправи един срещу друг дългогодишни преподаватели по български език. Според учителя Георги Александров не е задължително думата "комисия" да бъде членувана, защото тя е неопределена. "Ако комисията бе определена, то тя щеше да бъде и назована, например Етичната комисия и пр. Не е назована, следователно е неопределена", пише той във "Фейсбук", макар да признава, че "въпросът е коварен". "Наистина звучи по-добре комисияТА, но правилото, за което се сещам, е, че членуваме нещо познато и нещо, което е едно-единствено, както е в пример Г) Искърското! Най-вероятно е печатна грешка, но в никакъв случай не е граматическа", коментира и преподавателката Петя Маринова. "Факт е, че граматична грешка няма. Лексикална - може би. Семантична също. Но граматична, ако няма предпоставен контекст, не съществува", заявява и Силвия Недкова.

Повечето от другите им колеги обаче опонират, тъй като според тях писмоТО си има адресат - комисияТА. "Хайде да не измисляме нова граматика. Няма верен отговор. Изречението е неправилно граматически. Вероятно е техническа грешка, но е неправилно", пише Живко Русев. "Каква е тази неопределена комисия? Няма верен отговор. Излишно усложняване и неяснота на изказа", смята Мира Камбурова. Колежката й Нина Михалкова също е категорична, че не става ясно каква е тази комисия - една от няколкото, които са разглеждали писмото, или конкретна, до която обикновено се пише мотивационно писмо.

Учителите обаче бяха единодушни в едно - че въпросът е некоректен и объркващ. Повечето се чудеха защо трябва да се дават подобни некоректно съставени тестове и какво точно се цели с тях. "Всеки тест трябва проверява наученото в училище, а не казуси за студенти и преподаватели!", "Говорим за изпит на ученици от 12-и клас! За мен е логично тестът да е съобразен с изучаваното в училище. Това не е изпит по морфология за филолози или греша?", "Тук се е целяло да има объркване и са го постигнали", бяха част от коментарите им. Според Женя Железова е "тъжно", че всяка година има все нещо недоогледано. "Когато проверяват грамотността на учениците, възрастните трябва да бъдат безупречни. В противен случай всичко се размива", заключава тя.



ОЩЕ ГАФОВЕ

Че и в МОН имат проблеми с граматиката, загатна съобщение в сайта на министерството, на който бе поместена предварителна информация относно датата и часа на провеждането на матурата по БЕЛ. "Изпита (а не както е правилно - изпитЪТ- бел.ред.) ще може да започне на 21.05.2018 10.00", се виждаше на съобщението на МОН, публикувано от Канал 3. Вчера от ведомството коментираха, че изречението не е било на официалната страница на МОН, а на вътрешна. Освен това то било пуснато само за проверка на въпросната страница, която в този момент се тествала. Злополучното изречение вече е свалено.