:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,394,447
Активни 79
Страници 12,269
За един ден 1,302,066

Страх матура не пази

Всяка година в сезона на изпитите деца, учители и родители се подлагат на ненужен стрес и полицейщина
 
Прословутата сгрешена седма матуритетна задача за пореден път постави на изпитание обществото ни. Упорството на МОН дълго да не признава, че има грешка, на пръв поглед прилича на абсурдно вироглавство и последователност в решението да се казва на черното бяло. Но всъщност това поведение е симптом на нещо много по-тревожно - на синдрома на вменената отговорност, която - по законите на парадокса - прави хората безотговорни.
Страхът и недоверието са сред основните движещи сили при държавните зрелостни изпити през последните години. Всичко е организирано около предпазването от обвинения, че е изтекла информация; че е имало грешки в изпитните материали или нещо друго, което да насочи стрелите на обществения линч към Министерството на образованието. И този страх се разпростира и надолу по йерархията. Хиляди учители са заставени да подпишат декларации, за да станат квестори не по своя воля, без никакво допълнително заплащане за това, че вършат нещо, което не е в обсега на тяхната професионална дейност. Под страх от уволнение, защото в длъжностната им характеристика е "вкарано" изискването да бъдат квестори, когато им се нареди. За около пет часа, в рамките на двете задължителни матури, всяка година през май хиляди

преподаватели биват натоварени с полицейската дейност

да следят за евентуални нарушения в изпитните зали и извън тях до портала на училището. Камерите неотлъчно следят не само зрелостниците, а и учителите. Редовите учители се превръщат - отново не по своя воля - и в чиновници, които ще бъдат държани отговорни за грешки в протоколите, за евентуални знаци, които някой от учениците може да остави в полето на работата си; за писането с друг цвят химикалка освен с черна; за наличието на чернови в общия плик, за съответствието на номерата в различните по калибър и цвят пликове, в които се запечатват отделните модули и т.н. Директорите на училищата, в които се провеждат матурите, нерядко се поддават на паниката, тъй като им е вменена отговорност пред техните началници за безпроблемното провеждане на държавните зрелостни изпити.
Безспорно е, че всички тези мерки свеждат до минимум опитите за преписване и нечестно "изкарване на оценки", а оттам укрепват и чувството за справедливост, което училището и обществото ни дължи на зрелостниците. Но от друга страна те водят и до ненужна паника, полицейщина, подозрителност, които

поставят в ситуация на травмиращ стрес както деца,

така и родители, учители, служители, отговорни за матурите.
И тоя ненужен стрес е симптоматичен за голяма част от случващото се в публичното пространство. Защото игнорирайки многовековната истина за човешкото несъвършенство и за необходимостта от разбиране и прошка, голяма част от нашите съвременници се държат като безгрешни. Бодри репортер(к)и тикат микрофона под носа на поредния грешник, чиято простъпка е станала достояние на обществото, без да правят разлика (в повечето случаи) между злоумишлена и трагична вина.
Подобна нагласа на нетърпимост към сламката в чуждото око всъщност играе спояваща роля в стройната йерархическа организация на обществото. Чеховият "Човек в калъф" постоянно трепери "да не би нещо да стане". Треперят и българските учители, и директорите, и чиновниците от районните управления на образованието, и служителите от МОН, а сигурно и от всички министерства. Дори когато сред тях има широко скроени хора, те са принудени да поддържат имиджа на съответната институция като санкционираща, а не на разбираща и подкрепяща. Страхът някой да не бъде обявен за некомпетентен, мързелив или безотговорен не оставя пространство за

свободата да се вземат разумни решения

Вменената отвън "отговорност" се изражда в безотговорност. Ноам Чомски пише, че най-ефективният начин да се ограничи демокрацията е правото на решение да се отнеме от обществото и да се предаде изцяло на институциите и корпорациите. Точно това се случва у нас.
Отнемайки напълно свободата на учителите, директорите, служителите да организират и проведат матурите, обществото всъщност ги лишава от свободата да бъдат отговорни. Включително и за неизбежните си грешки.
2
2374
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
25 Май 2018 23:00
Хиляди учители са заставени да подпишат декларации, за да станат квестори не по своя воля, без никакво допълнително заплащане за това, че вършат нещо, което не е в обсега на тяхната професионална дейност. Под страх от уволнение, защото в длъжностната им характеристика е "вкарано" изискването да бъдат квестори, когато им се нареди.


Отнемайки напълно свободата на учителите, директорите, служителите да организират и проведат матурите, обществото всъщност ги лишава от свободата да бъдат отговорни.


26 Май 2018 08:38
Понеже според госпожата провеждането на матурите не е работа на учителите, предлагам догодина с тази задача да се заеме армията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД