На 14 юни акад. Светлин Русев щеше да навърши 85 години. И както всяка година, рожденикът щеше да подари на всички ценители своя изложба - традиция, която майсторът беше наложил през последните години. Шатрата, която беше наел до Софийската градска галерия, обаче ще остане празна. Инфаркт покоси живота на големия художник в събота. Творецът е издъхнал в дома си сред своите близки. Поклонението пред тленните му останки ще се състои в сряда, 30 май, от 12 часа в Националната галерия "Квадрат 500". "България загуби един от мъдреците си! Гениален артист, пред когото се прекланяше целият свят, той не остана в идеалния свят на изкуството. Светлин Русев беше от малкото хора, които ръчкаха нашата съвест и не й даваха да заспи. Той правеше това с благост, която показваше любов към човека и го стимулираше да прави добро. Той беше голям и ще остане голям!", заяви в съобщение премиерът Бойко Борисов.

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в плевенското с. Върбица. Завършва живопис при професор Дечко Узунов. Председателства Съюза на българските художници в периода 1973 - 1985 г., а между 1982 и 1984 г. е първи зам.-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Участва като депутат в Седмото велико народно събрание през 1990 г. Действителен член (академик) на Българската академия на науките от 2003 г. и член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин. Почетен председател на АИАП в Париж, на "Ника-Кай", Япония, на "Кюнстлерхаус", Виена. Освен богато творческо наследство от живописни платна, акад. Русев ни оставя и десетки пана и стенописи, както и колекция от творби на най-изтъкнатите майстори на четката.

Няма как една биографична справка да очертае истинското присъствие на Светлин Русев в българското изобразително изкуство. Неговото ателие беше артлаборатория не само за живописни експерименти, но и за нови концепции със съществена обществена значимост. Тепърва ще оценяваме приноса на майстора в модерните процеси, преодолели тоталитарните наслагвания и отворили вратите на новите поколения художници към вълнуващите предизвикателства на световната артсцена. Русев знаеше една голяма тайна: в света на изкуството, за да те чуят, трябва да говориш тихо. И той прокарваше смелите си визии без излишен шум, без патетичност, но и без компромиси. Достатъчно е да си припомним мълчанието му, докато създаваше колекцията на Националната галерия - колекция, която беше демонизирана предварително, но която остави без дъх и най-големите скептици в деня на откриването на "Квадрат 500" през май 2015-а. Може да върнем лентата и към по-далечната 1994 г., когато Църквата отказва да освети храм-паметника "Св. Петка Българска", издигнат в Рупите, заради "неканоничните" стенописи на Светлин Русев, който оставя фреските да говорят сами за себе си.

Но тихият глас на твореца можеше и да е гръмовен, когато се надигаше в защита на обществени каузи. През 2008 г. академикът отказа да получи орден "Стара планина", като в открито писмо до президента Георги Първанов заяви, че не желае да вземе подобно отличие, докато хора, по-достойни от него, като поета Константин Павлов, не бъдат удостоени с това признание. Помним и каква беше бурната реакция на кроткия творец, когато през 2009 г. наследниците на Цанко Лавренов си поискаха обратно картина, намираща се в Министерския съвет. Тогава Русев скочи с аргумента, че всички откупени за големците по времето на социализма творби са били скъпо и прескъпо платени на авторите. През 2014-а пък академикът протестира срещу проекта за нов Наказателен кодекс с изложба от личната си колекция, наредена на "Шипка" 6. Художникът извади платна на над 200 автори и предизвика властта: "Арестувайте ме!" Ако бе приет новият Наказателен кодекс, според който е престъпление притежаването на нерегистрирана като културна ценност картина, създадена преди повече от 50 г., той теоретично можеше да бъде арестуван. Смъртта не позволи на Светлин Русев да доведе докрай една от битките, които водеше - тази срещу недомислията в Закона за културно-историческото наследство, който се оказа истински бич за художниците и колекционерите.