За последните 7 години от страната ни са изтекли впечатляващ обем местни капитали. За 2010 - 2017 г. общият износ на български капитали в чужбина се оценява на 13 млрд. евро. Те представляват 18% от размера на всички средства, инвестирани в българската икономика за този период, и са съизмерими с направените преки чуждестранни инвестиции. Това обяви вчера проф. Гарабед Минасян при представянето на доклада на Института за икономически изследвания към БАН за развитието на българската икономика през 2017 г.

Изследването на БАН показва, че най-много средства се изнасят навън под формата на портфейлни инвестиции - 5.3 млрд. евро. Преките български инвестиции в чужбина са за 3.6 млрд. евро, а в друг капитал - 3.9 млрд. евро. Средства се изнасят и под формата на депозити. "Все повече български компании и физически лица предпочитат да инвестират в чужбина, въпреки че там доходността е много ниска - около 1%, докато у нас те могат да получат около 5%", посочи проф. Минасян. Според него е тревожно също така, че чуждестранните инвеститори не гледат дългосрочно на страната ни. Затова управляващите трябва да преосмислят политиките си за задържане на местните капитали, заяви Минасян.

Растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) за тази година ще е между 3 и 3.5%, колкото се очаква и в следващите три-четири години, прогнозират икономистите от БАН. "България трябва да има по-добро догонващо развитие, защото дори растеж от 4%, който за една силна икономика е добър, за нас е недостатъчен, за да се доближим до европейските стандарти", коментира проф. Александър Тасев, директор на института.

У нас държавата подценява ролята на капиталовите разходи като фактор за икономическата активност в страната, смята проф. Гарабед Минасян. За периода 2009 - 2017 г. планираните капиталови разходи са били 48 млрд. лв., но са реализирани 37.6 млрд. лв. Ако спестените 10 млрд. лв. бяха действително реализирани, БВП трябваше да бъде с около 33 млрд. лв. повече, сочат изчисленията на учените. Така към 2017 г. БВП би трябвало да е с около една трета повече. Към 2017 г. приносът на човек от населението у нас се оценява на около 7000 евро, а при реализация на планираните в бюджета инвестиции същият показател трябваше да прехвърля 9000 евро, т.е. щяхме да изпреварим, макар и с малко, Румъния.

Учените от БАН отправиха критики и към дълговата политика на правителството. "Икономическата логика оправдава финансирането на дългосрочните държавни капиталови разходи чрез емитиране на нов държавен дълг. МФ обаче се възползва от благоприятната конюнктура през последните години и емитира нови задължения, но немалка част от тях попълват и увеличават фискалния резерв", заяви проф. Минасян. Според него поддържането на фискален резерв от 11 млрд. лв. през 2017 г. струва много скъпо на бюджета - 1 млн. лв. на ден ненужни лихвени разходи.