|
Гюнтер Йотингер е прав. Харесва ли ви или не, но пазарите определят как гласуват хората. Питайте гърците.
В началото на 2015 г., все още превъзбудени от изборната си победа, лидерите на лявата гръцка партия Сириза започнаха да изпълняват обещанието си да не се подчиняват на условията по спасителната си програма. След като месеци наред марксистът Янис Варуфакис, който бе финансов министър на страната, се би в гърдите, драматичната икономическа ситуация на Гърция се влоши. Пет месеца след като левите дойдоха на власт, пазарният натиск ги принуди да затворят борсата, банките и да наложат капиталов контрол. В опит да спаси репутацията си премиерът Алексис Ципрас свика референдум с въпрос дали страната да приеме условията по спасителната програма. С "не" гласуваха над 60 на сто.
Вместо да приеме резултатите от референдума, Ципрас уволни Варуфакис. За да осигури новите траншове на парите от спасителната програма, Ципрас започна да прилага всичко, което ЕС и другите кредитори изискваха отдавна с усърдието на новопокръстен. Причината? Колкото и трудни да бяха условията на кредиторите, алтернативата - банкрут и излизане от еврозоната, бе още по-лоша.
Всичко, което Ципрас и отборът му кандидат-комунисти постигнаха, бе да дерайлират крехкото възстановяване на Гърция и да увеличат с десетки милиарди евро размерът на спасителния пакет.
Италианците може да се поучат от гърците и по трудния начин. Ако изберат трудния път, има голям вероятност еврото да не оцелее. Като се вземе предвид трудността, с която Европа се справя с Гърция, страна с част от размерите на Италия, има доста малка надежда единната валута да издържи подобна криза. Последиците от такъв сценарий очевидно ще са катастрофални, не само за Италия, чиито спасители ще трябва да отпишат доста нули от цената на активите си, ако страната се върне към лирата. Огромният дълг на Италия - 2,4 трилиона евро към момента, ще продължи да набъбва с нарастването на лихвите, ако изобщо се намерят инвеститори.
Ето защо евролидерите по-скоро би трябвало да благодарят на Йотингер, че изрече тежки истини, вместо да го мъмрят като непослушен ученик. Като се има предвид какъв е залогът за Европа в Италия, истинският въпрос е защо само Йотингер й каза нещо.
Фактът, че първата реакция на европейските лидери спрямо Италия е да застанат до нея, показва колко куха е политическата основа на ЕС и колко безпомощна може да е политическата й класа. Както и при референдума за Брекзит, стратегията на Брюксел изглежда е да не казва нищо, докато не е станало прекалено късно. Най-смущаваща бе реакцията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер на думите на Йотингер. В крайна сметка именно Юнкер обяви, че водената от него ЕК ще бъде "политическа" - стандарт, който изглежда се отнася само до него. Италия заслужава уважение, каза Юнкер като коментар на думите на Йотингер. Но Йотингер показва тъкмо уважение, като е честен и не се крие зад обичайното политическо "думам ти дъще, сещай се снахо" и зад баналностите в езика на еврократите.
Някои може да оплакват Италия, че десетилетията на преразходи и безразборно харчене са я превърнали в длъжник на финансовите пазари. Но както доказа Гърция, ситуацията няма да се промени, ако си затваряме очите.
Италианските популисти веднага съзряха в коментарите на Йотингер диктата на Европа. "Не се страхувам", написа в "Туитър" Матео Салвини, лидерът на италианската "Северна лига". Но ако дългът на Италия продължава да расте, банките да се клатят, а инвеститорите - да напускат страната, и той, и всичките му сънародници ще започнат да се страхуват.