"Петдесет нюанса сиво" едва ли има нужда от още реклама, но във филма на Бил Холдърман халтурата бестселър на Е. Л. Джеймс преминава триумфално през редица кадри. Сякаш не ни беше достатъчно да изгледаме три импотентни екранизации по томовете.

Авторката й едва ли си е и мечтала за такъв рекламен клип! Двучасов, с участието на четири титанични актриси - три носителки на "Оскар" и една "само" с номинация: 80-годишната Джейн Фонда, 72-годишната Даян Кийтън, наборката й Кандис Бъргън и 65-годишната Кандис Стийнбъргън. Карето поддържа читателски клуб, в който се събират да обсъждат прочетени книги, за да "стимулират ума си". Четивото, което са избрали този месец, е "Петдесет нюанса сиво". Уви, умът е последното, което то може да стимулира. Четирите ветеранки така го и разбират. Те палаво хукват да стимулират интимния си живот. Без да стигат до връзване и бой с камшици все пак. Холдърман не преминава границата на добрия вкус и не се впуска в геронтопорно. Проблемът е, че остава и отвъд границата на доброто кино.

Филмът с българско заглавие "Книга за възрастни" има претенциите да е комедия, показваща, че животът продължава и след 60. Нещо като "Последният пенсионерски запой" (с Майкъл Дъглас, Де Ниро, Фрийман, Малкович и между другото, Мери Стийнбъргън), но с главни героини жени. Само по себе си похвално намерение, особено в общества като нашето, където възрастните хора са отписани и изтикани в социалната периферия. То не е много по-различно и в Холивуд, където Мерил Стрийп е единствената над 50, продължаваща да получава ежегодно главни роли, Уайнстийновците са повече от един, а мръсните думички във филмите ги изричат основно млади и привлекателни жени.

Но пътят към ада е постлан с добри намерения - Фонда изглежда умопомрачително, Кийтън демонстрира непомръкнала класа, а Бъргън има чудесно чувство за хумор, но "Книга за възрастни" остава неумела версия на "Сексът и градът" - старша възраст. Не е чак унизително, защото четирите великолепни дами изглежда да се забавляват, но не е никак вълнуващо. Реализмът на повествованието куца не поради ЕГН-то им (то не е порок), а заради редица странични фактори. Например: и четирите не са типичните пенсионерки, те са изключително богати и се движат из луксозни интериори, достойни за списание по вътрешен дизайн. Смешките в диалога са на променливо ниво - предимно евтини, а в крайна сметка идеята не се оказва чак толкова революционна: някак се опитват да ни убедят, че четири успели, независими и красиви жени не могат да намерят щастието, ако нямат жребец край себе си. Не "Петдесет нюанса", ами направо "Гордост и предразсъдъци"!

Мъжкият актьорски състав също е от сой - все пак четирите дами не биха се задоволили с нещо второкачествено - Анди Гарсия, Ричард Драйфус и Дон Джонсън, чиято щерка изигра Анастейша Стийл. Като цяло обаче "Книга за възрастни" оставя усещането за старателно калкулиран ход, изпълнен, за да цака тийнейджърските хитове "Отмъстителите", "Дедпул" и "Соло" в боксофиса. Това е твърде смела цел, зрялата публика все по-рядко ходи на кино, а и все по-рядко намира в киното заглавия по своя вкус.