Доставчиците на цифрови услуги ще бъдат задължени да предоставят при поискване цялата информацията, която е необходима за оценка на собствената им мрежова и информационна сигурност, включително поверителни данни.

Това се предлага в новия проектозакон за киберсигурност, който е внесен от кабинета в деловодството на парламента. Ако бъде приет, държавата ще следи всички е-доставчици, сайтовете за търговия, онлайн търсачките и облачните услуги.

Е-бизнесът ще трябва да отстранява всеки пропуск, който му бъде посочен, и това вероятно ще доведе до разходи. При неизпълнение или липса на съдействие законът предвижда глоби до 25 хил. лв.

Нова държавна агенция ще контролира съдържанието в интернет, като ще поддържа регистър с огромен масив от лични и чувствителни данни за потребителите, пише още в закона. Освен че се разширяват правомощията на новата държавна агенция "Електронно управление", към премиера ще бъде създаден и Съвет по киберсигурност.

Секторите на въздействие от кибератаки са описани в закона. Сред тях са публичната администрация, енергетика, нефт и природен газ, въздушен, железопътен, воден и автомобилен транспорт, банки, инфраструктури на финансовия пазар, болници и частни клиники, доставка и снабдяване с питейна вода, цифрова инфраструктура, доставчици на интернет.



МОТИВИ

Законопроектът е написан по изисквания на Европейска директива от 2016 г., а България трябваше да приложи текстовете й до 9 май, посочват вносителите. Те уверяват, че осъществяването на дейностите няма да доведе до допълнителни разходи. Съветът по киберсигурност щял да бъде нещатен консултационен орган, а функциите му нямало да дублират ГДБОП и ДАНС.