Хроничните финансови проблеми тормозят в най-голяма степен българския неправителствен сектор. Това показва докладът за състоянието на гражданското общество в ЕС и Русия за 2017 г., публикуван от мрежата "Граждански форум ЕС-Русия".

Изследваните в него държави са Нидерландия, Италия, Литва, България и Русия. В нашата страна проучването е обхванало 77 организации. Към юли 2017 г. регистрираните НПО в България са 14 840. От тях 12 565 са сдружения, 2145 са фондации, 67 са филиали на чуждестранни НПО, а 63 - на български.

89% от анкетираните имат финансови проблеми. Основната причина е съмнителното разпределение на средствата от ЕС към НПО, близки до политиците и администрацията. Освен това след присъединяването на България множество международни донори съкратиха или напълно прекратиха донорството си.

Българската държава не предоставя почти никакво финансиране, освен на няколко квази НПО-та, посочват анкетираните. Останалите не успяват да си осигурят пари от членски внос, частни дарения или собствена дейност. Всичко това им налага да разчитат предимно на проектно финансиране. "Организациите живеят от проект до проект, което ги затруднява да задържат при себе си добри професионалисти на пълен работен ден за дълги периоди от време", сочат представителите им.

Гражданският сектор се сблъсква и с политически предизвикателства. Преди всичко става въпрос за опитите да бъде попречено по законодателен път на НПО-тата да влияят върху управлението. През 2017 г. управляващите се опитаха да повишат съдебните такси между 8 и 12 пъти, което много би затруднило съдебното обжалване. Като друг пример се сочи опитът да се ограничи чуждестранното финансиране за професионалните организации на магистратите. Негативното политическо влияние се усеща и в опитите да се очерни гражданският сектор в очите на обществеността чрез медии, намиращи се под политически контрол. Като тревожна се определя появата на НПО-та, създавани от политически и икономически играчи, за да работят в тяхна изгода.



ПРОБЛЕМИ

Сериозен проблем са ниското равнище на гражданска активност, особено извън столицата, недостигът на добри професионалисти с мениджърски опит, слабото публично доверие към сектора, както и липсата на сътрудничество и взаимопомощ между НПО-тата. Гражданският сектор е разделен в оценките за своето състояние през отминалата година. 34% от анкетираните смятат, че положението се е подобрило. Почти същият дял (30%) обаче считат, че се е влошило.