Премиера: "Помощ!!! Не мога да плувам!"

Участват: Георги Кадурин, Мариана Миланова и други



Животът е досаден капан - в това желаят да убедят зрителите на най-новата постановка на Валентин Танев "Помощ!!! Не мога да плувам!". Спектакълът се базира на текстове на Нийл Саймън и на А. П. Чехов, чиито са цитираните думи. Заглавието е част от афиша на Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково, а софийската премиера се състоя преди дни в Сатиричен театър "Алеко Константинов".

Нещо, което иначе рядко може да видим на родна сцена, е движещият се сам декор, дело на сценографа Николай Нинов. Различните топоси на действието - брачното ложе, публичният дом, зъболекарският кабинет, банковият офис - се редуват пред нас, задвижвани сякаш от невидима сила. Усещането, че ще наблюдаваме как животът в цялата си пъстрота и многообразие тече като извечна река пред очите ни, се подготвя още от знаковата първа сцена. Главният герой, който в качеството си на писател споделя с публиката измисляните от него сюжети, се появява не как да е, а на велосипед. Педалите се въртят, верни на неизменния си ритъм, така както персонажите неотклонно следват линията на съдбата си. Е, в природата им е да се "гмурнат" понякога в непосилно за тях начинание и тогава наоколо отеква викът: "Помощ!!! Не мога да плувам!".

Точно като жалкия чиновник от отдел "Дървета и храсти", който плаща с живота си за това, че сяда в театъра до началника си, вместо да си купи билет до хората от своята черга. И то заради една проклета кихавица.

Всеки от актьорите, сред които и едни от най-добрите ни комици, приема различни образи. Освен че е в ролята на режисьор, Валентин Танев се изявява като истински хамелеон на сцената. Тъкмо е свалил расото, под което тупти богобоязливото сърце на поп, измъчван от зъбобол, и вече го виждаме в кожата на тийнейджър смотльо, изправен пред вратите на публичния дом по волята на загрижения си баща.

Като бясна хала в най-добрия смисъл е Мария Сапунджиева, превъплъщаваща се в манипулативна истерична съпруга, в садистична бъдеща зъболекарка или пък в знойна проститутка от доброто старо време. Георги Кадурин е писателят, който същевременно "оживява" някои от родените изпод перото му персонажи.

Ако можем да откроим онази обединяваща нишка, която минава през целия спектакъл и организира отделните сцени в едно цяло, то това са думите на големия руски класик: "Знаете ли, казват, че човекът е единственото живо създание, способно да се смее, и тази способност ни разграничава от по-низшите форми на живот".