:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,431,295
Активни 311
Страници 9,977
За един ден 1,302,066

Как да гоним високи цели, без да си мръднем пръста

Цели има, успехи се отчитат, резултати - няма
 
Преди беше гьол, сега е национален приоритет
Снимка: БГНЕС

Министри, стопански ръководители, синдикални лидери и будни граждани напират към правителствения VIP, за да посрещнат хероя - премиера, който надигра великите сили. Националната телевизия прекъсва програмата, за да предаде от мястото на събитието новината на новините - Бастилията падна! България разгроми Франция! Направихме го отново след онази паметна вечер на "Парк дьо Пренс". Думите не стигат! "Планът "Макрон" капитулира", обяснява евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков. Министър Московски хлипа от вълнение. Борисов гледа в бъдещето...
Ако сте пропуснали събитието, вероятно не милеете за националните интереси, грозно нагазени от френския президент Еманюел Макрон - същия, който в желанието си да води протекционистична политика ала Тръмп предложи нашите шофьори да спят в хотел, да отсъстват от къщи максимум 3 седмици и да получават големи командировъчни. Глей му акъла!!! Нашата власт се изправи като скала срещу могъща Франция. Поне това си спомняте: "Снощи до 2:30 с канцлера Меркел, президента Макрон, транспортния министър Московски, с финансовия министър текст по текст, дума по дума сме гледали".
Накрая отчетените като "победа" резултати се оказаха не точно такива, каквито бяха представени. Нашите шофьори могат да седят в ЕС много, но камионите им ще трябва да се прибират някак си на 15 дни, и то натоварени. Шофьорите ще могат да спят в кабината, но на специален паркинг, а ако такъв няма, ще трябва да спят в хотел. Накрая - става дума за гласуване в парламентарна комисия, гласуването в пленарна зала ще е поне след 6-7 месеца.

Цялата ни работа е такава. Че и по-лоша

Преди 15-20 г. структурирането на управленската комуникация с народонаселението беше просто и двуфазово - гръмко обещаваме светло бъдеще, след това още по-гръмогласно обясняваме, че вътрешният враг ни е прецакал зверски по места и като цяло.
Сега, след 9 г. почти непрестанно управление на ГЕРБ, вече имаме усложнено двуфазово комуникиране - пак гръмко начертаване на светлата цел, след това многократно европейско верифициране на правилния път - докато се разбере, че нищо не сме свършили. Това е така поради две причини - първата, разбира се, е липса на реален вътрешен политически враг, с който да си измием ръчичките. Втората - подобно говорене е възможно и задължително заради онази чудна европейска схоластика, тази кристална демагогия, която се разпознава лесно от всеки, който е закачил поне малко от времето на комсомола.
Та, имаме си голяма цел - да браним родния ТИР-аджия! Многократно отчитаме етапни успехи в борбата, потвърдени на високо европейско равнище. Накрая тая цел ще отшуми като сянка на лунна фея в юнска нощ, а на нейно място ще дойдат други високи цели! Сега капитулира Франция, следват Германия и Русия. Ето как върви борбата за изпълнение на другите ни основни цели:

1. Еврозоната
Ако питаш министър Владислав Горанов, ние сме абсолютно готови за еврозоната. Отдавна сме напълно готови. Покрили сме абсолютно всички видими и невидими критерии и напълно заслужаваме да влезем в... чакалнята на еврозоната (ERM II). Въпрос на време е, така да се каже - да седнат началниците и да ни отворят пътя към тоя мистичен Свети граал. Периодично някой европеец, примерно - финансов министър на държавата Х, казва нещо от рода: "Ама вие сте много, много готови, браво". Затова постоянно сме "в интензивна комуникация на експертно ниво с представителите на Европейската централна банка, държавите членки, които са в еврозоната, и Европейската комисия. Работим върху пътна карта. Скоро ще завършим този процес" (пак Горанов, разбира се).
Веднага след това ЕК и ЕЦБ обясняват, че България не е изпълнила критериите за еврозоната. Според конвергентните доклади на двете институции, които се публикуват веднъж на две години, нямаме устойчиво нарастване на доходите (я пък тия, гледай им акъла). Припомня се тактично ново условие за ERM II - членството в европейския банков съюз, което пък е още по-странно, тъй като решението за ERM II се взема от страните членки и Европейската централна банка - ама това е друга бира, типично европейска.
За да финализираме темата - въпреки критиките - Горанов не вижда абсолютно никаква причина България да се бави с молбата за членство в т.нар. чакалня.
Цел има, похвали има, реално движение - няма.

2. Шенген
Ако питаш Бойко Борисов - ние сме абсолютно готови за Шенген. По-готови няма накъде. Още преди 5 години трябваше да ударим по една боя на бараките по границата и това е... Ние не сме в Шенген, ама пазим границата бетер шенгенците - това би ви казал Бойко. От време на време тук идва някой европеец - примерно Орбан, примерно Димитрис Аврамопулос, които се радват на границата ни като дечица на сладолед. И се чудят защо не са ни пуснали все още в Шенген. И се чудят - защо не са ни дали мнооого пари, щото сме външна граница на ЕС.
В същото време ние никакъв Шенген не виждаме и едва ли ще го видим скоро. По едно време не ние, а те - Франция, Австрия, Германия, Дания, Швеция... започнаха да възстановяват граничния контрол, т.е. да бягат от Шенген. На нас ни бе обещано, че някой ден ще ни приемат, ама не наистина, а поетапно. Първо, например, ще ни приемат в Шенген по въздуха. После - по морето, после... ще видят.
Докато тук се заражда шенгеноскептицизъм, там, в ЕС, вече са калкулирали, че тая работа не е за нас. Ако България и Румъния имат отворена граница с Гърция и останалата част на Европа, няма земна сила, която може да спре Балкански път на мигрантите. А Европа в този момент не иска нова вълна.
Въпреки това Европа продължава да ни тупа по рамото: "България и Румъния ще направят Шенген по-сигурен", "До 2027 г. ЕК предвижда трикратно увеличение на бюджета за охрана на външните граници на ЕС" и т.н. (по Аврамопулос).
Цел има, похвали има, реално движение - нъц.

3. Балканският хъб
След като за малко се разминахме с възможността руска тръба да излиза край Варна, цялата мощ на държавата бе впрегната в създаването на хъб "Балкан"... край Варна, в който пълноводни газови реки - предимно руски, разбира се - да се вливат, преди да тръгнат за Европата. То не бяха рисунки върху салфетки, то не бе чудо. Нямаше европейски лидер, който не погали Борисов по главата за чудесната му хрумка.
Долу-горе това е. Няма нищо друго по темата. Нататък нещата се развиха предвидимо ясно - и ЕС, и Русия ни казаха: искате хъб, направете си го и си купете газ за него. Европа е много склонна да ни съдейства за заем, Русия няма нищо против да купуваме руския газ... от Турция.
В това време Турция вече се превръща в балкански хъб, а Германия вече е европейски хъб.
Цел има, похвали има, реално движение - няма.

4. АЕЦ "Гьол"
Долу-горе подобна е ситуацията и с АЕЦ "Белене". Този проект беше три пъти пред старт и три пъти се проваляше с трясък, като в две от тези упражнения тази нова ядрена гордост бе сравнявана с гьол. На теория - никой не е против АЕЦ-2 - нито в Москва, нито в Брюксел, нито в Япония, нито в Китай. На практика обаче все така става, че той не става. До преди седмица твърдяхме, че искаме АЕЦ-2, но ние нито пари, нито държавни гаранции ще даваме. Вчера ситуацията леко се промени - министърът на енергетиката Теменужка Петкова вече допуска изграждането на АЕЦ "Белене" с междудържавен заем от Русия по модел на унгарска АЕЦ "Пакш 2".
Цялата неразбория около проекта, всички трудности пред него не спряха властта да се бори за него.
Цел има, похвали има, каквото и реално движение да предприемат - все зле.

5. Западните Балкани
Цел на целите за българското европредседателство бе приобщаването на Западните Балкани към европейското семейство. Прекрасна идея, казваха всички европейци, на които Борисов обясняваше къде са тези Западни Балкани и каква огромна нужда от транспортни коридори имат те. Отново се чертаха карти върху салфетки, отново имаше блеснали погледи.
Какво се случи накрая? Накрая европейците дойдоха в София и написаха в декларацията си следното: "Като припомня срещата на високо равнище в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани". Да, през 2018 г. ЕС потвърди в декларация декларацията си от 2003 г. Успех да ти види окото.
Това не ни отчая ни най-малко, разбира се. "Трябва да продължим усилията за приобщаването на страните от Западните Балкани, сега има политическа воля за това", обясни на народонаселението министър-председателят Бойко Борисов.
Цел има, похвали има, реално движение - има. Ама резултатите ги няма.

До края на европредседателството остават три седмици. Златно време за лансиране на високи цели. Широк мегдан за европейско верифициране на етапите.
5
4950
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
08 Юни 2018 22:20
Те не ни искат в Шенген, а ние упорито се натискаме и не си променяме позицията, те не се интересуват от Белене, а ние упорито си променяме позицията, те нямат позиция за Западните Балкани, а ние упорито имаме като тяхната... Широк мегдан за европейски версификации.

09 Юни 2018 07:14
и тва в най успешната част на бойкоборисовото тяло - международната
09 Юни 2018 09:30
АЕЦ "Гьол"
09 Юни 2018 14:25
Голям балкански гъзов хъб.
10 Юни 2018 10:19
Само се дрънка, без капчица отговорност и резултатът съответства на това. Казано е:
"Ако не знаеш къде отиваш, ще стигнеш някъде другаде!"
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД