:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,785,474
Активни 94
Страници 43,255
За един ден 1,302,066

Франсоа Озон се завръща с еротичен психотрилър

И-НЕТ СНИМКИ
Марина Вакт и Жереми Рение в "Другият любовник"
След черно-белия "Франц", посветен на Първата световна война, именитият френски режисьор Франсоа Озон се завръща към ярките цветове и плътски съблазни. В "Другият любовник" авторът на "Осем жени" (събрал всички знакови актриси на френската кинематография от Деньов, Юпер и Ардан до Ледойен и Сение), "Под пясъка", "Басейнът" и "Млада и красива" се отдава на психоанализа, разюздан секс и мрачни семейни тайни.

Младата и красива Марина Вакт (открита от режисьора в негов предишен филм с именно това заглавие) се превъплъщава в жена, която не може да намери душевен мир - въпреки че привидно в живота й всичко е по ноти. За да се справи с мъчителни стомашни болки "на нервна почва", тя ляга на кушетката на секси психиатър (в ролята Жереми Рение). Режисьорски Озон се движи по ръба на шизофренията - Вакт е единствената, която изпълнява "единична" роля и раздвоението е само в съзнанието й. Рение играе едновременно двама мъже. Легендата Жаклин Бисе играе две жени.

На фона на пуританското и стерилно американско кино, което в последните десетилетия се мръщи дори на загатнатата сексуалност в някогашните си образци "Първичен инстинкт" и "Фатално привличане", "Другият любовник" осигурява щедро това, което очакваме - европейско кино без особен свян или срам. Първият кадър на филма е свръхблизък и стилизиран кадър на вагина. Все пак филмът е естетски и щадящ зрителя в сравнение с, например, "Нимфоманката" на Триер или "Пианистката" на Ханеке, но си е за големи.

Жанрово той е психотрилър, в края дори отеква една почти хорър сцена (а ла "Пришълеца), но в "Другият любовник" се усещат отгласи от Хичкок, Де Палма, Полански, Верховен. Както става ясно, той не е безумно оригинален и новаторски. Даже може да се нарече старомоден, но да го обидим на вторичен няма да е честно - това е качествен и смел филм, в който Озон подхваща една игра с многобройни препратки - повече страшна, отколкото весела. Говорим за опитен майстор в занаята и - в най-добрите традиции на френското кино - филмът му е естетически издържан дори в най-скандалните си моменти, без да спира да е прелъстителен. Действието е "укротено" от многобройни статични кадри - картини, създадени в сътрудничество с оператора Маню Дакос. А да снимаш еротични сцени без фалш е рядко умение - на вниманието на българските режисьори, които явно никога няма да го постигнат. (Също и на българските писатели, които на свой ред са много далеч от органичното писане за секс - "Другият любовник" е свободен прочит по "Животът на близнаците" на Джойс Каръл Оутс.)
1456
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД