- Госпожо министър, какви цели си поставя вашата страна за своето европредседателство?

- Във външнополитическо отношение ще става дума преди всичко за сближаването на държавите от Югоизточна Европа с ЕС. Този регион е важен за нас, през последните 20 години той беше силно занемарен. Самата аз избягвам понятието "Западни Балкани", защото ми се струва доста несполучливо и изкуствено. Градове като Сараево и Белград при всички положения са европейски градове.

- Вие говорите за "сближаване". След срещата на върха в София се появи относително голямо разочарование сред шестте държави, някои от които имат официален статут на кандидатки за членство, а други - не. Какво конкретно ще им предложите? Какво ще се опитате да постигнете?

- Ние можем единствено да се възползваме от една определена динамика по този въпрос. Самите страни са тези, които ще трябва да реализират на дело множество реформи. В Босна и Херцеговина например става дума предимно за реформа на изборното право, която е нужна с оглед на изборите, определени за 7 октомври. Нашата задача тук не е да предложим нещо, а да напомняме на въпросните страни, че трябва да продължават по пътя на реформите. Най-вече обаче ние ще се застъпим за региона пред онези наши колеги от ЕС, за които въпросните държави са малко по-далечни в географско и историческо отношение, и ще им покажем, че той е важен. (....) Касае се за много различни държави с крайно различни предпоставки по отношение на населението и на управлението. Тези държави не бива да се хвърлят в един общ кюп - те трябва да продължат в условията на положително състезание помежду си при провеждането на нежните реформи.

- През последните дни в Австрия бе подет бурен дебат около темата за миграцията и евентуалното въвеждане на нови гранични проверки. За какво става дума всъщност?

- По отношение на това основно право на ЕС, на което се позоваваме, естествено трябва да се поддържа разумен баланс. В този дебат обаче не бива да има никакви забрани за мислене.

- Апропо, по повод забраните за мислене люксембургският външен министър Жан Аселборн каза: "Не искаме Вишеград плюс Австрия". Какво бихте му отговорили?

- Не мога да разбера напълно това предупреждение или упрек. Не бива да забравяме едно: вярно, че Австрия има географска и историческа близост с вишеградските страни, но всички те са членки на НАТО, докато Австрия не е. Този факт например ни различава фундаментално по отношение на многобройни външнополитически решения.

- Как си представяте Европа занапред? Нали са нужни някакви сценарии, за да излезем от кризата.

- Тъкмо тези сценарии бяха разработени от президента на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер преди година и половина и бяха представени пред Европарламента. А и австрийското правителство представи през декември миналата година своя програма за управление, в която прави своя избор в полза на един от тях, а именно - по-малко Европа, но по-ефективна. С други думи: ЕС да се фокусира над съществените, големите теми, по които се нуждаем от общи решения - такива са например защитата на външните граници на ЕС, общата политика по външните работи и сигурността, както и опазването на климата. А там, където националните държави или регионите могат да намерят по-добри решения, защото са по-близко до гражданите, нямаме нужда от повече Европа.