Терористите в Ирак могат вече да не се хабят. Достатъчно е да пуснат слух, че ще се самовзривяват, и в паниката си народът сам дава повече жертви, отколкото при атентат. Трагедията, при която миналата седмица загинаха над 1000 души на мост в Багдад, показа, че иракчаните вярват повече на заканите на терористите, отколкото на властите, които ги уверяват, че навлизат в ерата на демокрацията.

Драмата в Багдад се разигра малко след огласяването на проекта на новата конституция на страната. Вместо празник народът получи тридневен траур. Вместо дебат за бъдещето на страната, чиято кулминация трябваше да бъде референдумът на 15 октомври за одобряване на основния закон, започна още по-мрачно вглеждане в настоящето, което не обещава нищо добро.



Как би се казвала новата държава,



ако конституцията влезе в сила? Предвиденото от нея федерално деление оформя мирно онова, което би се получило и след тъй често пророкуваната гражданска война. Най-общо картата изглежда така: на север е зоната на кюрдите, на юг е територията на шиитите, а по средата са сунитите, които не признават нито конституцията, нито предлаганото от нея деление. Всички се самоуправляват. В северната и в южната област е петролът и двете не биха страдали, ако преминат към самостоятелен живот. Засега със сигурност се знае, че конституцията дава на северната зона името Кюрдистан, което предизвиква нервна криза в Турция, както споменаването на Република Македония - в Гърция. За южната зона бъдещият основен закон не е измислил име, но шиитите ще се допитат до братята си в Иран, ако получат възможност. Сунитите, които остават самотни по средата, ще си мислят, че живеят в Ирак, но никой няма да им вярва, че представляват цяла държава, както беше по времето на Саддам Хюсеин.

Всички уверения, че в Ирак настъпва политическо уреждане на кризата, са пожелателни. ООН, САЩ, Европейският съюз, дори България поздравиха временната власт в Багдад с написването на конституцията, защото им се иска



да се избавят от проблем, който все повече им тежи



ООН определи срок до края на годината за приключване на политическия процес, който трябва да доведе с изборите през декември до сформиране на първото редовно правителство. Евросъюзът се нуждае от създаване на видимост, че Ирак се успокоява, за да сложи точка на вътрешния си спор дали е било редно някои негови членове да се намесят, нарушавайки принципа за обща външна политика. Съединените щати все по-често разсъждават на глас как трябва да започнат да намаляват военното си присъствие от идната пролет, с което да тушират засилващото се недоволство от проточилата операция, навяваща спомени за войната във Виетнам.

България няма друг избор, освен да се преструва, че вижда подобрение в Ирак, което би й дало основание да изпълни решението си за изтегляне на своя контингент до края на годината. "Тя не дезертира по испански маниер, а се държи като предвидим съюзник, който съгласува действията си със своите партньори и съобразява поведението си с политическия процес в Ирак." Каквито и разтегливи фрази да се вземат от дипломатическия речник, смисълът им е само един: корабът потъва и всеки трябва да се спасява както може.



Колко време ще се имитира политическо урегулиране



зависи само от едно: докога президентът Джордж Буш ще хвърля пари, за да охранява въображаемата национална власт в Багдад. Усилието му струва сега по 186 милиона долара дневно, което прави 5,6 милиарда долара на месец. Това е по-скъпо и от войната във Виетнам, която по съпоставими цени и след отчитане на инфлацията се е равнявала на 5,1 милиарда долара месечно. Изчислението е на две либерални антивоенни организации в САЩ, които огласиха доклада си "Иракското тресавище". При такива колосални харчове, които явно не дават желания резултат, няма нищо чудно, че Буш е отбелязал личен рекорд - общественото одобрение за политиката му спадна до 45%. В същото време петролът би всички рекорди, като надмина 70 долара за барел. Страхът, който хвърля в паника петролния пазар при всяко сътресение от политическо или природно естество, вече наподобява психозата, с която призракът на тероризма преследва иракчаните. Звучи скандално, ала заради политиката на Буш светът вече май съжалява като Ирак за спокойствието, което имаше по времето на Саддам.