Повечето мъдри хора, на които съм се натъквал до днес, са били потомствено мъдри. Внуци и синове на размишляващи, склонни към осмисляне на живота предци, те са приели тази нагласа и се отнасят към лишената от разум съвременност смислено и отговорно. Те не са просто природно интелигентни, нито природно схватливи или паметливи, те са умни, въоръжени с наследствена разсъдливост, с товар от знания и прозрения за битието, които не са получили от природата, а от потеклото си. Понеже мъдростта по нашите земи не може да се използва за прехрана, тя не може да се упражнява и да се наследява като занаят. Не и както се случва при обущарите, при лекарите и часовникарите. Мъдростта в онези фамилии, в които тя получава шанса да се продължи, се предава неусетно, делнично, без да се дефинира и без да се износва от употреба. Тук думата употреба добива още едно значение. Употребява мъдростта онзи, който я извлича и формулира от всекидневността - това той прави, като я споделя. Употребява я и всеки, който я получава от него и я прилага за свои си нужди. Тези мъдри хора разпределят ролите на членовете на обществото - със собственото си отношение те посочват годните да го водят, да го движат и възпират, да го вдъхновяват, да го утешават и обновяват. И ако сте забелязали, всеки такъв, посочен човек, влиза в ролята си и я изпълнява. Рядко някой се съпротивлява на мъдростта. Един народ може да остане без земя, без свобода, без препитание и простор - без мъдрост не остава. И собствената му мъдрост е това, което ще му даде и свобода, и гордост, и небе.

Хората, които я практикуват, рядко преуспяват в живота. Всъщност не преуспяват в бизнес и в кариера, но като мъдреци те се осъществяват. Светят, заслепяват. Иначе мъдростта не ги подпомага по стълбата към богатството и властта. По една причина: мъдростта задължително е морална. Нечестният мъдрец е най-обикновен хитрец. Поправка: не е обикновен, това е много опасен хитрец...

Било е време, когато думата на мъдреца е струвала жълтица.

"Като видиш някъде да се вият орли, иди да провериш какво има отдолу." Или: "Когато се свърши дори зърното за посев, трябва да се разровят мравуняците." И други такива безсмъртни инструкции, издълбани в гранитните страници на фолклора.

А които от потомствено мъдрите хора получат образование и простор, те стават учители на народа си. Тяхната мъдрост работи десетилетия, векове. Тя храни хиляди умове и окуражава хиляди съвести. Само глупаците на екрана си въобразяват, че истината е в надприказването. Има и много други техники да се затвори устата на мъдреца. В наше време те получиха срамен разцвет.

Проблемът не е дори в това. Проблемът е отглеждаме ли още сред нас мъже и жени от това специално потомство на надарените с работещо съзнание българи. Имаме ли какво да им дадем, имаме ли с какво да ги спасим от заразите на прагматичния век и можем ли да превъзмогнем заблудата си, че това ще стане без жертви?

Защото мъдростта категорично остава извън призива "важното е да се забавляваме!", мъдростта е придружена с изстрадване и това е чуждо на окаяно позитивния свят.

Притежателите на лична мъдрост се щурат сред нас като хора без предназначение. Тяхното място в днешния обществен порядък си остава неопределено. Те не просто предоставят своя принос към страната, те трябва да го про-кар-ват. Но и това е част от мъдростта: че тя съществува само когато е споделена. У мъдрия човек този императив е здраво, бих казал, "фабрично" вграден. Властта и силните на деня органично не приемат това - нищо не е тъй застрашаващо за тях, както появата на мъдреци по техните етажи. Те се отбраняват от мъдростта като от опасно нашествие, макар че чак за нашествие на мъдрост в нашата държава ще е пресилено да се говори. Не видяхме прилив на мъдрост дори в моменти, които крещят за нуждата от нея: нито когато съсипвахме страната (с реституция, с приватизация, с ликвидационни съвети), нито когато сривахме образование, здравеопазване и национална сигурност, нито когато заместихме кадърните българи с всевъзможните насекоми на прехода - от калинки до скакалци.

Резултатът е съкрушителен: живот под прага на бедността, разрушената икономика безуспешно търси работна ръка, качественото население се изнася в чужбина, управлението на остатъка от България се упражнява от самодоволни парвенюта, широк простор за хитреците и за самозванците. От цялата мъдрост на този народ е останало едно микроскопично зрънце: че търпението е последното средство. Но от това последно зрънце нищо свястно няма да поникне.

Това са едни внезапни разсъждения, вероятно е да има и други. До'ще време, ще видим. Засега е ясно едно. Мъдрият ще умре мъдър. Негодникът ще умре богат...