На фона на неясен инвеститорски интерес Народното събрание формално размрази проекта за строителство на АЕЦ "Белене" и възложи на правителството да търси варианти за изграждане на централата със стратегически инвеститор на изцяло пазарен принцип. Това стана шест години след друго решение на парламента - да подкрепи решението на кабинета "Борисов 1" за замразяване на проекта заради опасения от сеизмичен риск и заради невъзможност на бюджета да финансира или изплаща кредити за проект с недоказана икономическа ефективност.

Решението за възраждането на Втора атомна бе подкрепено с голямо мнозинство. "За" гласуваха 172-ма депутати, "против" бяха 14 от ДПС, въздържаха се само двама. Приетото решение предвижда процедурата за избор на инвеститор да бъде разработена до края на октомври, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова да уведомява периодично депутатите за това как се развива проектът, по който в последните четири години не бе свършено нищо.

Решението на НС от 2012 г. освен подкрепа за решението на правителството за спиране на проекта препоръчваше да се проучат технико-икономическите условия за изграждане в следващите години на парогазова централа на площадката на АЕЦ "Белене", която да функционира на пазарен принцип. Освен това тогава се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като се използва платеното от България оборудване.

Сегашното, противоположно решение на НС дойде само ден след като един от лансираните досега кандидати - Китайската държавна ядрена корпорация CNNC - настоя за държавни гаранции, за да участва в проекта. Представителят на компанията Сие Джяджие посочи, че при всички подобни проекти се изисква някаква форма на гаранция. Българските управляващи продължават да твърдят, че централата ще се изгражда без каквито и да било държавни гаранции и ангажименти за изкупуване на произведения ток - нещо, което според повечето експерти е невъзможно.

Междувременно стана ясно, че една от компаниите, спрягана за потенциален инвеститор - "Фраматом", има интерес само да бъде доставчик. "Арева", която е акционер във "Фраматом", беше подизпълнител на руския изпълнител на ядрения строеж "Атомстройекспорт". Тя имаше споразумение за изграждане на електрическите системи в "Белене". Затова и запазва интереса си за участие в проекта, като е готова да осигури и финансиране за своята част от доставките, но ще очаква след това да й бъде платено за извършените дейности, каза представителят на компанията Станислав Георгиев на форум край Варна вчера.

В последните дни и вицепремиерът Томислав Дончев, и енергийният министър Теменужка Петкова заговориха за четвърти потенциален инвеститор на пазарен принцип, но конкретна компания не е назована. Готовност за участие в проекта за пореден път изразиха от руската "Росатом". "Тъй като този проект е разработен от нас, оборудването е произведено от нас и под наш контрол, е логично този проект да бъде довършен от нас, ако се реши той да бъде построен", заяви директорът на "Росатом" за Централна Европа Вадим Титов, предаде БНР.

На фона на тези базисни неясноти министърът на енергетиката Петкова прогнозира, че централата може да бъде готова в рамките на идните 7-8 години. "Ситуацията от 2012 г. и днес е коренно различна. През 2012 г. нямаше яснота за структурата на проекта. Нямахме яснота как ще приключи арбитражното дело. Политиката на ЕС в областта на енергетиката беше различна от днес", обясни Петкова. Друга разлика била наличието на реален инвеститорски интерес, и то от компании, които са признати на световно ниво. Никой от нас няма интерес да се връщаме назад, да търсим вина, трябва да гледаме напред и с общи усилия да се опитаме да направим нещо добро за България, което ще гарантира нашата енергийна сигурност и ще даде възможност парите, които българските данъкоплатци са вложили в проекта - над 3 млрд. лв., да бъдат използвани по предназначение", аргументира се Петкова.

Дебатите по решението на НС продължиха около три часа, в които БСП многократно обвини управляващите в липса на доверие към ресорния министър. "Какво е мнението на г-н Борисов? Той явно не уважава Народното събрание, защото не присъства", заяви Красимир Янков от левицата. Червеният депутат заяви, че централата ще даде възможност, когато се изчерпи ресурсът на АЕЦ "Козлодуй", България отново да има евтина енергия, с която да си гарантира икономически ръст.

Депутатите от "Обединени патриоти" подкрепиха реализацията на централата, а Николай Александров дори индиректно я сравни със световни научни постижения. "Ако Александър Бел беше решил, че няма нужда от телефон, сега щяхме да си комуникираме с почуквания. Ако Стив Джобс беше решил друго, сега в джобовете си щяхме да имаме вероятно някакво подобие на телефон с шайба", обясни той. "За да имаме резултати, ние трябва да създадем предпоставки", обобщи Александров. Въпреки парламентарната подкрепа на "Обединени патриоти" вицепремиерът Валери Симеонов не е благосклонен към възкръсването на "Белене". Според нето България и службите трябва "да си отварят очите". "Под благовидната форма на чужда инвестиция някоя друга държава може да стане собственик на бъдещата АЕЦ "Белене", да я изгради със собствени средства, да започне да предлага електроенергия на борсата в България, което няма как да бъде забранено, и да предлага умишлено занижена цена на енергията", заяви той пред тв "Европа". Според Симеонов така може да се направи дъмпинг на цената, която се предлага от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток" 2.

"Премиера го няма. За мен този дебат е подвеждане на Народното събрание. Няма политическа воля", каза Рамадан Аталай от ДПС. Според него в хода на дебата не е изяснено и каква е необходимостта на страната ни от нови мощности. "Ситуацията е много тежка, защото нямате баланс в енергетика", обърна се той към управляващите.



РАЗЛИКА

"Държавна гаранция в класически смисъл значи, че инвеститорът получава гаранция, че приходите му ще бъдат гарантирани от страна на държавата, ако не се случат на търговски принцип. Това не е добро и надали ще се случи." Това обясни съветникът на еврокомисаря по бюджет Ивайло Калфин пред Блумбърг тв. В по-общ аспект обаче държавата може да гарантира, че няма да има бъдещи негативни промени в законодателството, и да даде сигурност на регулаторната среда, което е нормално и всеки инвеститор би го поискал. Според Калфин вариантите за финансиране на Втора атомна са два. Първият е без публично предлагане на акции - намира се инвеститор, който да довърши централата, и държавата апортира активите и пасивите. Вторият вариант е да се създаде ново дружество, което да набере капитал на фондовите борси, обясни той. По думите му обаче най-добрият вариант е държавата да построи централата за своя сметка.