В Швейцария гласуват за световна банкова революция днес, на 10 юни 2018 г., докато пиша тези редове. На референдум е поставен въпросът дали само Швейцарската национална банка да може да емитира пари (а на търговските банки да бъде отнета тази възможност). На пръв поглед няма какво да се гласува: по закон и сега централната банка - не само в Швейцария, но и във всяка страна, - издава законните платежни средства: банкноти, монети и „централни" пари (парите по сметка в самата централна банка). Но поради



банкирането с частични резерви,



универсалният модел, по който работи банковата система от незапомнени времена (поне от XIV век насам, откогато води началото си модерната банкова практика), търговските банки имат възможността сами да създават кредитни пари чрез процеса на депозитна мултипликация. Идеята за банкиране с частични резерви идва оттам, че не всички пари, депозирани в банката, се теглят от клиентите след ден или седмица, част от вложените пари стоят в банката с години. Следователно е достатъчно банката да държи като резерв само част от поверените й депозити, другата част може спокойно да даде на заем, за да печели от лихвата и да плаща лихва по депозитите, за да ги привлича при себе си. Но с взетите назаем пари кредитополучателят плаща на някой друг, който на свой ред депозира получените пари в друга банка, която на свой ред заделя само (малка) част от тях като наличен резерв, а по-голямата част дава на заем. Така парите в обращение се мултиплицират.



При златния паричен стандарт,



когато „истинските" пари са били монети от златно и сребро, самата Банк ъф Ингланд (преди да стане централна банка) е считала за напълно достатъчно и сигурно да държи в резерв 1/3 от получените депозити. Това било и за времето си много консервативна практика. Всъщност е било достатъчно да се отделят за резерв към 20% от получените депозити, че и по-малко, защото при по-активно теглене на пари от банката тя може да компенсира недостигащите резерви, като вземе на заем от друга банка или да се рефинансира при централната банка на страната. Значи дори и когато в обращение са били истински златни и сребърни пари, банките са успявали да произведат многократно по-голяма маса кредитни пари (fiat money). В днешно време големите банки (колкото по-голяма банката, толкова по-малка част от депозитите й стигат за резерв) държат около 10% ликвидност. „Централните" пари са нищожна част от цялата парична маса.



Какви „пълноценни" пари тогава



искат швейцарските банкови революционери? Терминът е (нарочно) подвеждащ, за да привлича гласове. „Пълноценни пари" (Vollgeld) те наричат „централните пари", издадени от емисионната банка. Те, разбира се не са никак пълноценни, като златните и сребърните монети, съдържащи вещната си стойност, а дългови пари, обещания, като всички останали. Идеята е да се забрани банкирането с частични резерви и да се спре създаването на пари от търговските банки. Как ще стане това? Банковите сметки ще се разделят на два вида - разплащателни и финансови. Банките ще бъдат длъжни да държат в централната банка 100% покритие на наличностите по разплащателните сметки. Клиентът ще е сигурен, че парите по разплащателната сметка са 100% сигурни, каквото и да се случи с неговата банка. Ако обаче реши да печели от парите си, клиентът ще трябва да ги преведе от сигурната си разплащателна по друга, финансова сметка, по нея ще носи риск съобразно режима на сметката и правилата на банката.



Банките стават кредитни посредници



и трябва да финансират отпусканите заеми като убеждават клиентите си да влагат пари по финансовите си сметки и да поемат риска от загуба в замяна на договорената лихва. Или пък банките могат да набират капитал като емитират свои облигации, разни сертификати за участие в инвестиционни проекти и всевъзможни финансови инструменти с различен риск. Няма и дума, това ще прехвърли голяма част от риска на кредитирането и целия риск на самите банки върху крайния спестител. Банковият кредит и всички други форми на финансиране ще се оскъпят, но поне част от парите на населението и фирмите ще са на сигурно място по покритите със 100% централни пари разплащателни сметки.



Сигурно? Колко да е сигурно



което и да е вложение в пари, които не съдържат стойност? Покритието централни пари няма да запази спестяванията от инфлацията, ако централната банка използва емисията на пари за да „подпомага" държавния бюджет със щедри заеми или пък да „облекчава" кредитирането чрез масирано парично предлагане, както правят днес всички централни банки на водещите индустриални страни. Въпросните „пълноценни пари", Vollgeld, които на английски по-правилно наричат „суверенни пари", няма как да влязат в обращение, ако централната банка не „даде" новите пари някому. Обикновено тя емитира пари като купува държавни ценни книжа, т.е. „новите" пари влизат в оборот през джобовете на държавата. Кредитната емисия на банките няма да изчезне, защото парите по финансовите сметки също изпълняват, макар и ограничено, парични функции. Просто са в друг, по-широк, по-малко ликвиден паричен агрегат. И парите пак ще се мултиплицират от банките както досега, само че без онези по разплащателните сметки със „100% покритие". „Новата парична система" ще удари реалния сектор, ще направи огромна услуга на фиска и никак няма да ощети банките - те са трансформатор, можеш да го изгориш, но повече енергия от него не можеш да извлечеш. Впрочем



идеята никак не е нова.



Още в края на 19 век икономистите от Австрийската школа предлагат да се ограничи банкирането с частични резерви като се отдели „сигурен" сегмент за обращение на пари с гарантирано (златно) покритие. В разгара на Великата депресия икономисти от едноименния университет издадоха прочутия Чикагски меморандум, в който предлагат да се въведе 100% (златно) покритие за безсрочните депозити. Нобелистът Ъруин Фишер в студията си „100% пари и публичният дълг" (1939 г.) дава най-аргументираната мотивация на Чикагския меморандум и поставя основата на т.нар. „Чикагски план" за банкова и монетарна реформа. Той никога не е бил приложен изцяло, но отделни негови идеи са приети и днес са фундаменти на модерното банково законодателство. След Фишер стотици финансисти са предлагали варианти на същата идея. Поредният от тях е швейцарската инициатива, предложена през 2013 г. от „Съюза МоМо" (от „Монетарна Модернизация"), която се гласува на референдум. Почти сигурно е, че



революция няма да има,



защото мъдрите и навикнали на всякакви референдуми швейцарци ще отхвърлят „инициативата". Сигурно с подобно и огромно мнозинство, с което на референдум през ноември 2014 г. отхвърлиха две подобни инициативи, мотивирани с предимно популистки аргументи. Първата трябваше да застави централната банка да прибере всичките си златни резерви и да ги съхранява само в Швейцария, както и да вложи в злато минимум 20% от активите си. Втората беше да се отмени „плоския" данък върху доходите.