Тъкмо прехвърлях през ума си всички "за" и "против" прилагането на похват №8 за отклоняване на 1 (един) лев от семейния бюджет за закупуване на бира от супера, когато на вратата се позвъни. Изругах и отворих, беше някакъв смътно познат, с костюм.

- Добър ден! Търся Пенка! - каза ми той.

С облекчение подвикнах:

- Пенке, тебе търсят!

Откъм кухнята въпросително надникна полагащото ми се в този живот семейно щастие.

- Много ми е приятно да се запозная с вас! - усмихна й се костюмираният и тръгна към нея - Няма време за губене! Да действаме!

В този момент разпознах председателя на Българския стокхолмски синдромен комитет. Понечих да попитам за какво става дума, но реших, че щом сам е дошъл, да се оправят с Пенка, аз имам приоритети в живота си, а отгоре на всичко в този момент в ума ми се оформи похват №24 - за осигуряване на бира, пристигане на костюмар с важно послание за съпругата. Докато той крачеше към кухнята, аз в пълно съответствие с третия закон на Нютон, се задвижих със същата скорост, но в противоположна посока - към входната врата. Аха да прекрача прага, когато чух гласа му откъм кухнята:

- Госпожо, намерих вратичка в закона да ви обявим за крава!

Заинтригувах се, прищя ми се да видя какво ще направи Пенка с радетеля на стокхолмско-синдромните неща посредством черпака или може би даже чука за пържоли. Проврях глава и замръзнах удивен, онзи бе още цял и в съзнание, а Пенка го гледаше замислена почти със същата физиономия, с която мен ме гледаше преди 30 години в деня на запознанството ни.

- Всичко съвпада! - председателят приседна край кухненската маса и заизважда разни листове. - Вие Пенка ли сте - Пенка сте! Кой откъдето мине дои ли ви - дои ви, пък макар и в преносен смисъл!

Изведнъж усетих натрапчивия мирис на далавера.

- И мен ме доят! - казах жално, пристъпвайки в кухнята. - Направо в пряк смисъл!

Без да ме погледне, онзи попита:

- Задълженията изпълнява ли си?

- Той?! - ахна жена ми. - Аз ако чаках на него... - после тя ме прободе с очи. - А ти иди се разходи, комшията от шестия етаж сигурно вече те чака край контейнерите за боклук!

- Ама Пенке!... - опитах да ударя на чувства, както навремето, преди да влезем в съвета за регистрация на граждански брак.

Както тогава, сега също нямаше полза - жена ми насочи цялото си внимание към председателя. Той зашумоли още по-усърдно с листовете, гласът му се изпълни с увереност:

- Въпреки законодателството и ангажиментите, които има страната ни към страните членки и към другите страни, с които имаме търговски отношения, и въпреки че това понякога би могло да разклати доверието в компетентния орган, който дава гаранциите...

Тя внимателно го слушаше, но и тръгна да му сипва мусака, което окончателно ме убеди, че този свят съвсем е полудял. Това му казах и на комшията долу край контейнерите, а той веднага се съгласи:

- Така е! После се чудим защо нямаме 49 стотинки за бира! - човекът впери влажни очи в мен - Добре че от големите търговски вериги милеят за нас и правят неустоими промоции, иначе досега да сме изчезнали като народ!

Въздъхнах. Планирал бях този ден да си угодя с две бири, но явно ще трябва да деля капитал с несретника до мен. Няма как, хора сме! Засега...