"Пиксар" е студио, което превръща всеки свой бит анимация в злато, затова с прискърбие трябва да съобщя, че "Феноменалните 2" е първият техен филм, по време на който изпитах ... скука. За беда той продължава цели два часа, което ще подложи на изпитание и неговата целева публика - невръстната.

Първият "Феноменалните" излезе преди 14 години и спазвайки обещанието на името си, бе в много отношения феноменален. Спайдърмен и Супермен все още плахо разперваха криле и паяжини ("Марвъл" не бяха дошли още да станат най-доходното перо в историята на "Дисни", тогава тази титла държеше "Пиксар"), а филмът на Брад Бърд, отличен заслужено с "Оскар" за пълнометражна анимация, изобилстваше едновременно от ирония към супергероите, вечни теми като семейство, его, кариера и амбиция, вълнуваща криминална интрига и брилянтен дигитален рисунък.

Оттогава изтече много вода. Комиксовите герои излязоха от детските книжки, отърсиха се от прахта и качиха (или смъкнаха, според гледната точка) комерсиалното кино на изцяло ново ниво. Самите "Пиксар", макар да продължават да ни радват с вълнуващи и оригинални истории като "Отвътре навън", изпаднаха в чистилището на продълженията - някои на високо ниво като "Играта на играчките" 2 и 3, други - като продълженията на "Колите" или "Таласъми ООД", не чак толкова. Толкова много време е минало, че чак анимационният гуру Джон Ласитър бе обвинен в сексуален тормоз по време на кампанията #metoo, а Брад Бърд се пробва и провали в игралното кино ("Утреландия").

"Феноменалните 2" обаче не изглежда да си дава сметка коя година е. Като визуално-техническа реализация филмът е блестящ, но в него липсва каквато и да е инвенция и свежест. Той продължава историята на феноменалното семейство Пар оттам, където тя завърши първия път. Супергероите са в немилост... сериозно ли в днешния свят супергероите са в немилост? Персонажите в спандексови трика просто не са каквото бяха преди 14 години. Нетипично за обичайната си прозорливост "Пиксар" в този случай изостават зад събитията.

Оттам нататък всичко в сценария изглежда прекалено старателно калкулирано: Боб Пар се опитва да бъде модерен баща, полагащ грижи за децата и домакинството, докато жена му Хелън се чувства овластена да спаси света; злото дебне от вездесъщи екрани, които зомбират за секунди взиращите се в тях без оглед на възраст, класа, пол и занятие... Актуално, но не и вълнуващо.