Слава богу, като че ли изживяхме периода, в който българското кино беше на системи, "български филм" беше синоним на "негледаем", а режисьори, сценаристи и актьори вкупом оправдаваха с липсата на пари слабата си работа.

При наличието на филми като "Откраднати очи" не могат вече да бъдат лансирани никакви сиромахомилски мрънкания. Амбициозна копродукция между България и Турция, филмът на Радослав Спасов има смелостта да захапе здраво една болна тема и да направи от нея истински добро кино. "Откраднати" очи е за невъзможната любов, а не за политика - и това е само едно от достойнствата му.

Напук на скептиците, мърморещи "стига вече с тоя възродителен процес" и "аман от "канарчета" в българското кино", филмът по сценарий на Нери Терзиева е добре режисиран, прекрасно заснет, изключително изигран. Наградата, която Весела Казакова взе на

Московския фестивал за ролята на Айтен, е ориентир за изключителната й роля. Фестивалните успехи на "Откраднати очи" не спират дотук - след като бе обявен за най-добър български филм на "София филм фест", той взе наградата на публиката в Палич, Сърбия, бе селекциониран в конкурсната програма на Карлови Вари и само до края на календарната година ще бъде показан на още поне 6 фестивала.

Казакова, най-търсената в момента българска актриса, играе зашеметяващо детската учителка Айтен, която наивно се опитва да спре възродителния процес, като открадне печатите за новите паспорти. Валери Йорданов й е достоен спаринг като българския войник Иван, чиято работа е да й попречи. Любовта на двамата надживява убийство, лудница и цялата чудовищна акция с подмяната на имената и "голямата екскурзия". Сред актьорите във втория план са Ицхак Финци, Джоко Росич, Мария Каварджикова, Деян Донков, Мария Статулова, режисьорът Рангел Вълчанов... Впечатляващите масови сцени са заснети в погранични села в кърджалийско и гоцеделчевско, където хората още пазят горчивия спомен за оня убийствен "експеримент" от края на 80-те.

Сред постиженията на екипа е и звукът, записан на DTS-digital (за пръв път в български филм) и монтиран буквално до премиерата - което означава, че най-сетне разполагаме с филм, в който се говори на български и репликите на актьорите се чуват нормално, вместо до зрителя да достига неясно буботене.

Темата за възродителния процес позволява множество спекулации, но филмът успява да остане верен на собствената си история, не на тази от вестниците и учебниците. Въпреки драматичната рамка за действието, "Откраднати очи" нито за миг не натежава и не назидава; зрителят не си гледа часовника и не се върти неспокойно на стола в киното, а дори нещо повече - страда и се смее с героите. Нещо, което отдавна не ни се беше случвало на български филм и въобще не се случва често в днешните доминирани от Холивуд мултиплекси.