:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,198,593
Активни 71
Страници 5,169
За един ден 1,302,066

Любов по време на възродителен процес

"Откраднати очи" е здравословен едновременно за българското кино и българската нова история
Снимка: Борислав Николов
Слава богу, като че ли изживяхме периода, в който българското кино беше на системи, "български филм" беше синоним на "негледаем", а режисьори, сценаристи и актьори вкупом оправдаваха с липсата на пари слабата си работа.

При наличието на филми като "Откраднати очи" не могат вече да бъдат лансирани никакви сиромахомилски мрънкания. Амбициозна копродукция между България и Турция, филмът на Радослав Спасов има смелостта да захапе здраво една болна тема и да направи от нея истински добро кино. "Откраднати" очи е за невъзможната любов, а не за политика - и това е само едно от достойнствата му.

Напук на скептиците, мърморещи "стига вече с тоя възродителен процес" и "аман от "канарчета" в българското кино", филмът по сценарий на Нери Терзиева е добре режисиран, прекрасно заснет, изключително изигран. Наградата, която Весела Казакова взе на

Московския фестивал за ролята на Айтен, е ориентир за изключителната й роля. Фестивалните успехи на "Откраднати очи" не спират дотук - след като бе обявен за най-добър български филм на "София филм фест", той взе наградата на публиката в Палич, Сърбия, бе селекциониран в конкурсната програма на Карлови Вари и само до края на календарната година ще бъде показан на още поне 6 фестивала.

Казакова, най-търсената в момента българска актриса, играе зашеметяващо детската учителка Айтен, която наивно се опитва да спре възродителния процес, като открадне печатите за новите паспорти. Валери Йорданов й е достоен спаринг като българския войник Иван, чиято работа е да й попречи. Любовта на двамата надживява убийство, лудница и цялата чудовищна акция с подмяната на имената и "голямата екскурзия". Сред актьорите във втория план са Ицхак Финци, Джоко Росич, Мария Каварджикова, Деян Донков, Мария Статулова, режисьорът Рангел Вълчанов... Впечатляващите масови сцени са заснети в погранични села в кърджалийско и гоцеделчевско, където хората още пазят горчивия спомен за оня убийствен "експеримент" от края на 80-те.

Сред постиженията на екипа е и звукът, записан на DTS-digital (за пръв път в български филм) и монтиран буквално до премиерата - което означава, че най-сетне разполагаме с филм, в който се говори на български и репликите на актьорите се чуват нормално, вместо до зрителя да достига неясно буботене.

Темата за възродителния процес позволява множество спекулации, но филмът успява да остане верен на собствената си история, не на тази от вестниците и учебниците. Въпреки драматичната рамка за действието, "Откраднати очи" нито за миг не натежава и не назидава; зрителят не си гледа часовника и не се върти неспокойно на стола в киното, а дори нещо повече - страда и се смее с героите. Нещо, което отдавна не ни се беше случвало на български филм и въобще не се случва често в днешните доминирани от Холивуд мултиплекси.
14
720
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
09 Септември 2005 09:23
95 души са прочели досега статията, и никой не е посмял да коментира... Що така бе, другарки и другари?



***



Филмът е всичко онова, което AJ е описала (специално на оная премиера саунда май го монтираха вкл. по време на прожекцията, ама карай да върви...Славчо сигурно го е оправил). Идете и вижте.
09 Септември 2005 09:41
Ще ти кажа защо:
Защото преди 2-3 месеца в същия този вестник от същата тази авторка имаше пак представяне на същия този филм. Нищо не се е променило оттогава, за да има нови коментари.
09 Септември 2005 09:45
Наистина ли е имало? Не помня. Ти тогава коментира ли?
09 Септември 2005 09:50
Всъшност историята е истинска и се случва в с.Sartas Жълти камък, Пловдивско.
Учителката се казваше Семиха а войника Антон
09 Септември 2005 09:52
На мен Анита лично ми забрани да и коментирам статиите.
Имам електронни доказателства
09 Септември 2005 09:56
Да, коментирах.
Помня, че споменах за "Неведомите пътища на прошката" (драма) на Теодора Димова, която за мен е прецедент по темата и вероятно доста време ще остане ненадмината.
Може би е съвпадение, но ако имаш желание прочети в Теми на форумците "Къща на село" последния постинг на Великанчо. За същото е, и мисля че много си струва.
09 Септември 2005 10:15
Прочетох го. Алиосман Имамов (истинският) беше асистент във ВИИ, по времето, когато следвах. Бе във ВУЗ-овския комитет на ДКМС (аз - не). Лек ден на всички...
09 Септември 2005 12:31
Ей момчета, съвсем се отплеснахте. Да ви питам – има ли някой от вас да е бил по тези райони през 80-те, или само така си плямпате? Щото аз бях тъкмотогава селски доктор из селата в Добричко, нещо по въпроса, синковци? Ако толкова му е досвидяло на българския народ, на българското кино и култура за “братята турци”, що му е било на един режисьор и на една нерез терзиева филм да правят – по-лесно щеше да е да идат в ДПС и да гласуват за ахмед...Както и са направили по-голяма част от прототипите на техните филмови герои. Казвайки това – съвсем НЕ ПОДКРЕПЯМ измишльотините на режима преди 25 години, но само горчиво ви напомням, че “братята турци” няма да станат нито по-добри, нито по-умни от този филм. А нерез терзиева и въпросният режисьор само бъркат в раната и комерсиализират ТРАГЕДИЯТА НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ. Ако беше за едното “чукане” от филма /с което всъщност той взе наградата!/, да ма звинявате, ама има други жанрове то да бъде показано. Ей, много се комерсиализира българското кино – да види жабата че подковават коня и тя вдига крак. Искаме да се перчим с Емир Костурица и Тенгиз Абуладзе, но си играем с огъня, наречен ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС.... Или само така ми се струва, а? Кво ще кажете? Или сте заети да празнувате 9 септември, та съвсем ви замлъкнаха гласчетата от форума...А това, какво била казала кака ви Анита преди един месец – съвсем не е оправдание да мълчите!
09 Септември 2005 13:04
Не вервам да си бил чак селски доктор в Добричко тогава.
По времето, когато Добричко се казваше Толбухинско, за да станеш доктор се изискваше интелигентност.
09 Септември 2005 14:16
За мен филма е толкова фашив(да не кажа "боклук", че не си струва да го коментирам. Трябва да си много як антикомунист (или ДПС-ар) за да ти хареса.
09 Септември 2005 16:16
Ясно, направих си изводите - няма да го гледам.
09 Септември 2005 16:23
А, не. Не мога да се съглася, че българското кино било на системи или, че режисьори, сценаристи и актьори работели слабо. Българското кино произведе знаменити филми през последните петнадесет години, пък ако ще и да са за много тясна публика
09 Септември 2005 17:40
верно си е... де що награди имА забърсаха, де що академии имА катурнаха... биджи мувитата де...
09 Септември 2005 20:52
Очевидно “некои ора” тук се барат за герои от “Мечо Пух”, а всъщност са бивши нискоинтелигентни и нископлатени фелдшери. Как иначе ще знаят Толбухинския край. Такива като горния с магарешкото име ги имаше бол в Дуранкулак и Крушево и по-хубаво е да замълчат и да слушат...
Ей, съвсем се отплеснахте. Да ви питам – има ли някой от вас да е бил по тези райони през 80-те, или само така си плямпате? Ако толкова му е досвидяло на българския народ, на българското кино и култура за “братята турци”, що му е било на един режисьор и на една нерез терзиева филм да правят – по-лесно щеше да е да идат в ДПС и да гласуват за ахмед...Както и са направили по-голяма част от прототипите на техните филмови герои. Казвайки това – съвсем НЕ ПОДКРЕПЯМ измишльотините на режима преди 25 години, но само горчиво ви напомням, че “братята турци” няма да станат нито по-добри, нито по-умни от този филм. А нерез терзиева и въпросният режисьор само бъркат в раната и комерсиализират ТРАГЕДИЯТА НА СТОТИЦИ ХИЛЯДИ. Ако беше за едното “чукане” от филма /с което всъщност той взе наградата!/, да ма звинявате, ама има други жанрове то да бъде показано. Ей, много се комерсиализира българското кино – да види жабата че подковават коня и тя вдига крак. Искаме да се перчим с Емир Костурица и Тенгиз Абуладзе, но си играем с огъня, наречен ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС.... Или само така ми се струва, а? Кво ще кажете? Или сте заети да празнувате 9 септември, та съвсем ви замлъкнаха гласчетата от форума...А това, какво била казала кака ви Анита преди един месец – съвсем не е оправдание да мълчите!

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД