Информационно затъмнение скри културната програма на изтичащото европредседателство. Въпреки че до края му остават броени дни, Министерството на културата не знае или не иска да каже каква част от нея е изпълнена изцяло, има ли несъстояли се събития и по какви причини.

Общият бюджет за културни събития за шестте месеца бе 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Отделно фонд "Култура" пръсна 1,65 млн. лв. за 55 проекта, които трябваше да шашнат чуждите делегации и да се превърнат в апотеоз на художествено-творческите умения на българските артисти. Въпросните 55 проекти бяха избрани измежду близо 500 от тайнствено жури, чийто пълен състав така и не бе обявен официално. В рамките на конкурса избиращите отхвърлиха идеи на изявени творци като оперната прима Райна Кабаиванска, на номинирания за "Оскар" Теодор Ушев и др., за да удовлетворят множество предложения с доста съмнителни качества.

Изпълнителният директор на фонд "Култура" Борислав Геронтиев призна в писмени отговори до "Сега", че няма информация как са преминали вече одобрените и финансирани със 70% от одобрения бюджет събития, защото организаторите им не са представили отчетите си. Това трябвало да стане до 30 септември. Едва тогава чиновниците от фонда щели да си съставят мнение как е изпълнена културната програма. В същото време обаче в срок до три дни след 30 юни, когато приключва срокът за изпълнение на проектите, фонд "Култура" ще плати и последните 30% от предвидените средства на авторите, защото такива са условията в процедурата.

Събитията от културната програма могат да се сортират в няколко групи. В първата попадат тези, за които не се разбра дали изобщо са се случили. Тази група е многобройна и в нея влизат доста от проектите, които по неясни критерии спечелиха благоволението на журито. Фонд "Култура" съобщава, че към 31 май започналите прояви са 20 от общо 55,



без да стане ясно кои от тях вече са финиширали,



откога докога са се случили и какво са представлявали. Въпросната информация не е актуална, защото тя е събирана около 16 април, личи от сайта на Министерството на културата.

Едно такова събитие е т.нар. Тур на толерантността. За него пиар агенцията "Интерпартнерс" поиска над 37 000 лв., но й бяха отпуснати 5000 лв. Въпросният тур трябваше да включва разходки за чуждестранните гости между символите на етническата толерантност в центъра на София - православната църква "Св. Петка", джамията "Баня баши", католическата църква и синагогата, разположени на по около 200-300 м една от друга. Парите бяха намалени драстично, тъй като фирмата поиска, но не получи картбланш да организира музикални изпълнения пред храмовете. На сайта на "Интерпартнерс" или във "Фейсбук" няма и ред дали и кога са се провели обиколките, колко са били участниците в тях и какъв е бил отзвукът. Ако условието да се създаде профил в социалната мрежа, който да популяризира обиколките, не е било заложено в заданието, това може да се отчете като сериозен пропуск от страна на фонда.

Същата фирма спечели и почти 54 000 лв. за финансирането на доста по-луксозен формат "Улица на занаятите - Песента на колелетата". Парите трябваше да се инвестират в занаятчийски комплекс в НДК, който да функционира от февруари до 23 май. За този проект има снимки и информация във "Фейсбук", но въпреки това никой не чу за него. Снимки обаче липсват за много други мероприятия.

Към втората група събития се числят тези, за които се разбра, че са са случили, но от видяното на данъкоплатците им се прииска да не бяха. Този списък със сигурност трябва да започне със



злополучния килим от рози, разпънат за няколко часа



в един от ъглите на площада пред НДК. За него фирмата "Мултфилм" получи 38 700 лв. Първоначално бе обявено, че "Жив килим от български рози под звуците на Балканите" ще бъде показан на 23 май пред Народния театър. В крайна сметка обаче той се появи шест дни по-късно пред НДК. На страницата на председателството във "Фейсбук" появата му бе обявена като "дългоочаквана". "Очакваме вашите снимки с хаштаг #EU2018BG", пише под съобщението за откриването. Снимки пред паното на софиянци и на гости на столицата така и не се появиха. Вместо това заваляха критики, че сумата е неоправдано висока за подобно нещо и че сходно мероприятие в Брюксел се прави с по-малко пари. "Килимът от живи рози пред НДК издържа 3 дни. Цветята са вече мъртви. Стрък забучена роза се оказа, че струва 2.70 лв. На цветните борси розата е под 1 лв.", пише в една от публикациите.

В списъка със събития, които събраха преди всичко негативни оценки от платилите ги българи, влиза и т.нар. Стена на надеждата. За този проект от "Култура" похарчиха 29 000 лв. В рамките му трябваше да бъде създадено ателие, в което да се изработват глинени тухли, върху които посетителите да пишат своите послания за бъдещето на обединена Европа. Обектът се появи на входа към метростанцията пред ЦУМ не в средата на април, за когато бе обявен първоначално, а през май. "Ателието" престоя три седмици при слаб интерес от страна на минаващите. Постройката през цялото време приличаше повече на недовършен капан на морския плаж, поставен без необходимите разрешения, отколкото на инициатива от културната програма на европредседателството.

Третата група събития се състояха толкова късно, че търсеният ефект за



популяризиране на България пред чужденците със сигурност не се получи.



В тази група влизат отново по-голямата част от планираните мероприятия. В средата на април Геронтиев призна пред "Сега", че културната програма върви с драстично закъснение и че от 55 избрани с конкурс инициативи напълно са реализирани само две. По-късно Геронтиев изготви и справката до министър Боил Банов, който е председател на управителния съвет на фонда.

"Екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", оправда се Геронтиев.

Сред забавените проекти със сигурност може да причисли изложбата на карикатури "Войната на молива". За нея на издателя на вестник "Уикенд" Мартин Радославов са отпуснати 30 000 лв. От "Фейсбук" стана ясно, че експозицията се намира в галерията във Водната кула в кв. "Лозенец" и че тя ще продължи там една седмица - до 17 юни. В социалната мрежа интерес да посетят откриването на събитието заявиха общо 4-ма души.



На самата Водна кула нямаше дори бележка,



че вътре се провежда събитие от културния календар на председателството. Галерията не обявява и работно време, за да стане ясно кога е отворена и кога човек може да види с кои карикатури България е решила да се покаже пред света.

Последната група културни събития се състои от такива, за които предварително се говори колко значими ще бъдат, но в крайна сметка от тях не излезе нищо. Задължително първото място в тази класация трябва да заеме т.нар. Бронзова къща, която трябваше да се извисява на мястото на бившия мавзолей през почти цялото председателство, та чак до края на 2018 г. Както "Сега" писа, от къщата се очакваше да е нещо като гвоздей на председателството - съвместен проект между България и Австрия, нечувано монументална структура от бронз, която освен сама по себе си да бъде и място за изложби, концерти и други културни прояви. След серия от комични ситуации (например представяне на проекта на хартия пред президента на Австрия Александър ван дер Белен и илюстрацията му с няколко сглобени елемента, след това разглобени отново и струпани в градината), строителството на Бронзовата къща най-после бе наченато едва миналата сряда.

Изводът: Културната прогграма бе белязана от липса на прозрачност при провеждането на процедурите, неясни критерии за подбор на победителите, натрапващо се усещане за нагласеност в полза на спечелилите проекти. Затова и резултатът е: смехотворна реализация на някои не по-малко смехотворни идеи и многобройни основания за подозрения, че се облагодетелстваха персони, близки до управляващите.