|
| *** |
- Влизай, моето момче! - покани ме магеса Франческа. - И затваряй, че става течение.
- Магесо - с уважение подех аз, дори леко се поклоних, - гледам по новините, че в парламента се вихри небивал скандал относно сменянето на турските имена с български на над 800 местности в община Стара Загора - крещене, хвърляне, закани, не пипайте мира, и тн... На всички ни е ясно, че целият този театър е пушилка, затова кажи ми, о, мъдра Франческа, с каква цел този път ни правят на идиоти?
Магеса Франческа погали дългата си брада и извади магическото си кълбо. То, естествено, започна да присветка, защото именно това правят магическите кълба.
- Виждааам... - забели очи врачката, - виждам срам... голям срам с пагон...
- Тоест, нещо с полицаи? - попитах.
- С полицаи, да - кимна тя, - и нещо с избягал затворник...
- А - сетих се аз, - виждаш за онзи избягал затворник, когото полицията крайно професионално не успя да залови близо два месеца, защото носел шапка, и го намериха чак, когато негов колега го застреля... - после се замислих. - Да, в нормална страна политиците определено биха пуснали димка, за да отвлекат вниманието от подобен скандал, но у нас надали биха се хабили за такава дреболия, пък и ние вече им свикнахме, че откриват издирваните веднага, след като умрат... - и замислено потърках брадичка. - Не е заради това новината-димка, о, всезнаеща Франческа, виж в магическото си кълбо за нещо друго...
Магеса Франческа отново потърка кълбото си, заклати глава, разлюля ръце, пък каза:
- Виждааам... виждам адски много пари, много, много пари, изсипани в един гьол!
- Хмм... - свих очи аз, - вероятно говориш за АЕЦ Белене и рестарта на проекта.
- Да, да - разтресе цялото си тяло гадателката - Белене... милиони, милиони виждам как потъват...
- Мнее - поклатих глава аз, - няма да пускат димки, за да ни отвлекат вниманието от това... А и на всички ни е ясно, че тия пари така и така ще си ги разпределят. Дреме им за нас, че да ни заблуждават чак толкова усърдно... Друго ще да е, друго...
Изведнъж магеса Франческа се изпъна като струна, ръцете й започнаха трескаво да опипват магическото кълбо, главата й се килна на една страна, после на друга, заприлича на кукла с батерии на привършване...
- О, боже! - каза тя. - Виждам!
Скочих от мястото си.
- Какво виждаш, о, премъдра Франческа, кажи ми!
- Виждам всичко, виждам абсолютно всичко! - и посочи някъде в пространството. - Ето го! Ето от какво искат да отвлекат вниманието ни, гадовете! Виждам го толкова ясно!
Не можех да си намеря място от възторг.
- Сподели с мен, бедния слуга на твоите видения! Кажи ми какво виждаш? От какво се опитват да отвлекат вниманието ни? Защо ни мислят за идиоти?
Магеса Франческа бавно отвори очи и ме погледна:
- Моето момче, искат да ни отвлекат вниманието от...
След което внезапно се ококори и се хвана за сърцето.
- Да, от...? - приведох се към нея аз.
- От... от... - стискаше сърцето си гадателката - Искат да... от... - после се килна на една страна, строполи се на пода, подскочи няколко пъти и издъхна.
Безкрайно разочарован, се изправих и поклатих глава:
- Шарлатанка!