Носи се легенда, че отбрани световни първенци се чудят как да направят поселение на чужда планета. Целта е да се спасят, след като преди това открият безсмъртието, или пък да спасят внуците си - при неизбежния катаклизъм на Земята (откак свят светува знаем, че предстои, датата е под въпрос...). Тъжното е, че за простосмъртните никой не мисли. А те да имат нужда от спасяване, при това с днешна дата!

Шегата настрана, но в България всеки по-сериозен дъжд започна да се превръща в бедствие. Ако не стане наводнение във Варна, ще е в Бургас. Ако там няма, ще е в София. Ако дърво не падне на вашата улица, ще е на съседната. Ако в големите градове всичко е наред, в малките няма да е, защото язовири преливат, а канализация изобщо няма. Лятото са пороите, есента - ветровете, през пролетта е пълноводието, насред зима има лед - всичко това в България вече е или бедствие, или сериозна предпоставка за такова. Ситуацията като факт няма общо с вечните дилеми "Променя ли се климатът", "Да ни би в Западна Европа да се справят по-добре ", или за ролята на "Фейсбук" във вайкането. Сергията предлага изобилие от локуми за разтягане, простият факт обаче е един - живеем с едно предстоящо бедствие под мишница.



Така е от десетина години



Променяме представи, нагласи, отношение към събития... Ако нашите родители живо се интересуваха от прогнозата за времето, защото им бе нужна за земеделската им дейност, днес и ние се вълнуваме, но заради предупредителния код да излизаме по улиците или не. В общ план това пряко се отразява на качеството на живот и не е климатичен проблем. Социален е, от там - управленски.

В цялата тази ситуация има и още един "чудноват" факт. Личи при последните наводнения. Айде, Варна се позанемари, но София и Бургас са най-проспериращите градове, стотици милиони евро се изляха в тях в последните години - и публични, и частни, за инфраструктура, сгради, паркове...Сума ти ленти се отрязаха, какви ли не придобивки ощастливиха гражданите, но се оказва, че при първият по-сериозен дъжд тези градове потъват. Нима е нормално? Никой не е по-голям от природата, но къде е канализацията? Не е пипвана от десетилетия, или ако е, резултатът е плачевен. Трудно може да се предположи, че при толкова много инвестиции каналите ще бъдат оставени в окаяно положение... Но е факт. Приличаме на Третия свят - много лустро, а под него - потоп? И не са само София, Бургас и Варна, положението е същото в цялата страна. В малките градове и селца даже е още по-трагично - все пак там жълти павета няма, чужди делегации не стъпват, а телевизионни камери се появяват само при трагедия.



Дори лентички няма за рязане



Там хората се спасяват поединично и разчитат главно на Господ да ги опази при природна стихия.

Най-важно обаче е бъдещето. Но и за него никой не мисли, от което ситуацията става истински безнадеждна. Столичният кмет Йорданка Фандъкова вчера се оправда с 50 литра на квадратен метър, миналата седмица Иван Портних със 70 литра...И нито думичка кога и как ще се оправят каналите, ще започне ли някога да си строи така, че колекторите да не преливат. А да се ограничи строителството? Кой, ако не кметовете трябва да се заемат с тези въпроси? Наблюдавах вчера в социалните мрежи високопоставен кадър в столичната община. След като стотици софиянци започнаха да пускат кадри с апокалипсиса и да недоволстват, този човек започна да ги контрира със снимки от наводнено парижко метро, брюкселско... Няма смисъл да припомням простия факт, че софийското метро е съвсем ново и тече и при най-слабия дъжд /сляга се по обясненията на отговорни фактори/. По-важното е друго - на този човек проблем очевидно не му беше положението на столичани в момента, а мисленето им - те следваше позитивно да схващат връхлетелия ги ужас. Не биваше да мислят лоши работи за дередже и управляващи, с дръзновение трябваше да очакват отичането на водата. Какво им остава на самите хора при такава "управленска визия"? Остава им или



да се научат да плуват, или да си осигурят ковчези



По-вероятно е Марс да бъде заселен, отколкото нещата наистина да се оправят.

В Бургас дърво се стовари върху автомобил. С него пътуваше жена. Дърво падна и край столична детска градина. Цяло чудо е, че при толкова много вода в метрото не стана някой голям сакатлък (не иде реч за удавяне, а за досега на водата с ток). Свлачище с полузатрупан човек имаше във Варна, пак там, разбира се, падна и дърво - върху най-оживеното през деня място в Морската градина (мостът край алпинеума); случи се за щастие през нощта. Истински късмет е, че всички тия инциденти, които сполетяха България през последните седмици, не костваха човешки животи. При жертви всички щяхме да се вайкаме три дни, на четвъртия да забравим. Виновни, по традиция, нямаше да бъдат намерени. Сега, понеже няма загинали, още на първия ден мнозина се помъчиха да омаловажат случилото се. А не бива. Не е нормално всеки дъжд да носи ужас. Не е редно и да се свиква. Тук няма тайфуни, няма цунами, полюсите са далеч, даже Атлантическият океан не е наблизо. Колкото и да се променя, климатът ни е добър. Всъщност големият въпрос не е дали може да се справим с природата - големият въпрос е колко точно да я предизвикваме. А ние страшно много я предизвикваме през последните десетилетия - с действия и бездействия.