:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,404,900
Активни 182
Страници 1,885
За един ден 1,302,066

България остава последна в ЕС по БВП и по реално потребление

Страните, приели еврото, изпреварват значително останалите членки на съюза
Българската икономика сериозно изостава от тази на Европейския съюз. От всички държави членки страната ни е на последно място в класация по реално потребление, измерено според паритета на покупателната способност. То се равнява на 55% от средното за Европа по данни за 2017 г. Освен по този показател, България е последна и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, става ясно от доклад на "Евростат", публикуван вчера.
Реалното индивидуално потребление е мярка за благосъстояние на домакинствата и се състои от стоки и услуги, потребявани от гражданите, независимо от това дали те са закупени или платени от домакинствата, нестопански организации и т.н. Според данните 19-те страни в еврозоната имат доста по-добри показатели в сравнение с тези, които още не са приели еврото. При тях средното потребление на глава от населението достига 105%, а БВП на глава от населението - 106% спрямо средното за всички държави в ЕС, показват данните на статистическата служба.
Въпреки последното място сред страните в ЕС България все пак върви нагоре, като през 2016 г. реалното потребление у нас е било 53% - с два пункта по-нисък резултат в сравнение с последните данни от миналата година.
Точно преди България се нарежда Хърватия със сравнително висок резултат - 61%. Преди нея е Унгария със 63%. Впечатление прави северната ни съседка Румъния, която миналата година делеше място с Унгария, но сега е позиция преди нея, с резултат от 68%.
В Гърция индивидуалното потребление, измерено по паритет на покупателната способност, достига 77% от средното за Европейския съюз. В Латвия този показател е 70%, а в Естония - 72%.
Страните, лидери в класацията, са Люксембург с впечатляващите 130% от средното за Съюза, Германия - 122%, и Австрия със 118%.
По показателя за Брутен вътрешен продукт на глава от населението България също не се движи добре. За миналата година БВП, измерен в паритет на покупателната способност, възлиза на 49% от средното за ЕС, като това отново е най-ниската стойност сред страните членки. Далеч преди България отново е най-новата членка на ЕС - Хърватия, 61%. Преди нея е Румъния с 63%, а Унгария я изпреварва с 68%. И Гърция по този показател се движи доста по-добре от България с резултат от 67%.
Най-висок стандарт отново поддържат жителите на Люксембург. БВП на глава от населението там достига 253% от средното равнище в съюза. Германия обаче не успява да се впише в челната тройка, и остава със 123% след Ирландия (184%), Австрия, Холандия (128% за двете) и Дания (125%).
СРАВНЕНИЕ
България продължава да изостава и в друга класацията - по конкурентоспособност, като едва помръдва с една позиция нагоре и заема 48-мо място от общо 63 страни според Годишника на световната конкурентоспособност - 2018 на Института за развитие на управлението. Данните бяха оповестени в края май тази година. През миналата година страната ни е заемала 49-о място в класацията.
Както в. "Сега" писа, с тази си позиция България остава сред най-неконкурентоспособните икономики в света, а факторите за напредък остават трайно ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка. Най-сериозните проблеми, пред които трябва да се изправи страната, са в сферата на университетското образование, правителствените политики, съдебната система, както и сериозните проблеми със застаряването на населението и "изтичането на мозъци".

Софиянци и висшисти са сред най-рисковите шофьори

Софиянец, висшист, със стаж зад волана между 4 и 10 години и с мощен автомобил. Това е профилът на рисковия шофьор, склонен да допуска най-много грешки и преднамерени нарушения на правилата за движение по пътищата, според проведеното за първи път у нас национално изследване за определяне на индекса за безопасно шофиране SDIndex.

Проведената анкета сред 1000 активни водачи на възраст между 18 и 75 г. от цялата страна и с над 2000 км пробег годишно с леки и лекотоварни автомобили показва, че българските шофьори имат много висока самооценка за своите умения зад волана и са склонни да винят другите за нарушенията и инцидентите на пътя. 60% са се определили като нискорискови шофьори и само 9%, като високорискови.

Все пак мнозинството признава, че допуска грешки на пътя, като най-често срещаното рисково действие е "неволното" превишаване на позволената скорост. Всеки трети анкетиран отговаря, че това му се е случвало поне веднъж през последната година. Според статистиката на КАТ именно несъобразената скорост е причина за една трета от всички пътнотранспортни произшествия в страната.

Неправилното планиране на маршрута и попадането в задръстване, което би могло да бъде избегнато, е втората най-често срещана рискова ситуация. "Това може и да не носи особен риск за движението по пътя, но е сериозна причина за повишаване на стреса и нарастване на агресията", коментират авторите на изследването".

За половината от анкетираните заслепяването от насрещно движещи се автомобили, паркирането на непозволени места, пренебрегването на ограниченията на скоростта рано сутрин и късно вечер и карането с "половин око" заради едновременно занимание със странична дейност - са други най-рискови прояви по българските пътища.

Една от изненадващите констатации при проучването е, че водачите с висше образование са по-склонни да поемат рискове от по-слабо образованите шофьори. Противно на предразсъдъците, че жените са по-лоши шофьори, изследването не открива зависимост между пола и поведението на пътя. Анкетата показва, също така, че софиянци най-често пренебрегват правилата и са с най-големи дефицити на знания и умения, като в столицата делът на рисковите водачи е над 70%, при 40% средно за страната. Шофьорите със стаж между 4 и 10 години са по-склонни да поемат рискове от лица с повече стаж зад волана. Младите водачи пък са най-разсеяни и с най-много нарушения. Очаквано шофьорите с по-мощни автомобили са склонни към по-агресивно шофиране с повече нарушения.

Една от мерките, които предстои да бъдат предприети, са промени в провеждането на шофьорските курсове, така че те да дават повече знания и умения на водачите, включително и при екстрени ситуации, заяви Дамян Войновски, зам.-изпълнителен директор на Агенция "Автомобилна администрация", който присъства на представянето на изследването.

В същото време КФН и ресорните министерства - на транспорта и МВР, до септември трябва да предложат кой вариант за системата бонус-малус по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" ще се прилага в България. Консултантът по внедряването на системата, която трябва да въведе по-високи застраховки за нарушителите на пътя, и отстъпки за изрядните шофьори, е предложил 11 варианта. "Ще търсим баланс между най-справедливото решение и това, което най-добре ще помогне да бъдат дисциплинирани водачите, но в никакъв случай най-тежкия вариант", заяви Ангел Попов зам.-министър на транспорта.
1369
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД