На 28 и 29 юни Европейският съюз ще се изправи пред хамлетовската дилема "да бъда или да не бъда". Това ще бъде срещата на върха, на която ще стане ясно дали политиката на консенсуса, която е самата ДНК на ЕС, е мъртва, или агонията ще продължи още малко, вероятно до европейските избори догодина. Европейският съвет в края на юни по план трябва да отбележи началото на следващата голяма интеграционна крачка в еврозоната и евентуално да предложи окончателно и трайно решение на миграционната криза. Поне такъв беше замисълът на председателя на Европейския съвет Доналд Туск (Полша, ЕНП), когато през октомври представи лидерската програма, с която се надяваше, че лидерите най-после ще хванат бика за рогата и ще решат най-разделящите проблеми помежду им. Това, което той пропусна да отчете, е, че за намирането на решение на фундаментални проблеми е нужен консенсус и отговорност. Само че това е концепция, която не се споделя от всички. За някои политици със силно консервативни и дори антилиберални възгледи



консенсусът е признак на слабост



Техният raison d'etre е ултиматумът, който те пакетират примамливо под марката на "Европа на нациите". Това е концепцията, най-семпло артикулирана от американския президент Доналд Тръмп "Америка на първо място" (America first). Зад тази концепция обаче не стои нищо друго освен популизъм в най-чист вид. В Европа тази концепция е много отпреди Тръмп. Още в началото на 90-те години на миналия век в Европейския парламент се появи парламентарна група с това име - "Европа на нациите", която към онзи момент беше малка и незабележима. Това беше първата евроскептична група, сформирана през 1994 г. от шепа евродепутати от Дания, Франция и Холандия. Любопитното е, че сред френските й членове е бил и внукът на генерал Дьо Гол, самият той застъпник на идеята за "Европа на суверенни нации" като алтернатива на наднационална Европа. В сегашния състав на Европейския парламент има няколко евроскептични групи, като групата на "Европа на нации и свобода" има 36 членове, сред които беше и новият италиански вицепремиер и министър на вътрешните работи Матео Салвини. В групата е още и партията на Марин льо Пен, която не успя да спечели президентските избори във Франция. В тази група е и австрийската Партия на свободата, която е коалиционен партньор в правителството на Себастиян Курц.

За "Европа на нациите" се застъпва и унгарският премиер Виктор Орбан, чиято партия "Фидес" е част от най-голямото европейско политическо семейство - Европейската народна партия. Той е един от най-ярките привърженици на идеята за националната държава в ЕС. В прословутата си реч от 2014 г. обаче е достатъчно откровен, за да направи пряка връзка между идеята за националната държава и антилиберализма. "В този смисъл новата държава, която градим в Унгария, е антилиберална държава, нелиберална държава", каза Виктор Орбан преди четири години. Според него такава държава може да съществува в ЕС. "Когато споменавам ЕС, правя го не защото вярвам, че е невъзможно да се построи нова държава на антилиберални и национални основи вътре в ЕС. Мисля, че е възможно. Нашето членство в ЕС не изключва това", обясни той и се оказа прав. Вече четири години поред той необезпокоявано гради антилибералния си режим. Не само че го прави безнаказано и изцяло против европейската ценностна система, но и набира последователи. Причината да минава незабелязано между капките е, че е изключително



успешен в подмяната на европейския дневен ред



В началото на миграционната криза, когато огради Унгария с ограда и отказа да сподели бремето с останалите членки, Виктор Орбан беше лошото момче на ЕС. Докато обвиняваше германската канцлерка Ангела Меркел за отварянето на вратите за мигрантите (между другото напълно некоректно твърдение), от Брюксел се сипеха обвинения срещу унгарския министър-председател в национален егоизъм, ксенофобия и евроскептицизъм. Броени години по-късно той вече е звездата на най-голямата политическа партия в Европа - ЕНП. Шефът на групата й в Европейския парламент Манфред Вебер беше критичен към Орбан през 2015 г. в пика на миграционната криза. Тогава той призоваваше за квотна система и за изпълнение на хуманитарния дълг на Европа към бежанците. "[А] като християндемократ искам да повторя, че



Европа е изобретила не християнски, а човешки права",



каза Манфред Вебер преди три години. Днес обаче той е пръв защитник на Виктор Орбан. Нещо повече, Вебер смени плочата изцяло в синхрон с промяната на опаковката в Будапеща. Виктор Орбан вече не говори за антилиберална държава, а за християнска. "Нашият континент е с християнски корени. 75% от гражданите са християни. Моята група е горда с това християнско наследство, което виждаме в църквите ни, но и в традициите и ежедневието ни", каза Манфред Вебер през декември. "Ако погледнем фундаменталните структури на нашия континент, днес идеята за солидарността, за субсидиарността, толерантността в отношенията помежду ни, много от тези основни ценности щяха да са немислими без християно-юдейската история на нашия континент", добави той. Манфред Вебер е член на баварския Християнсоциален съюз (CSU) - сестринска партия на Християндемократичния съюз на канцлерката Ангела Меркел.



Врагът в леглото на Ангела Меркел



В последните дни между двете партии се вихри тежък семеен скандал, завършил с ултиматум. Всичко започна с настояването на лидера на баварските консерватори и министър на вътрешните работи в правителството на фрау Меркел Херст Зеехофер да бъде приет план, който предвижда връщането на бежанци още на германската граница, както и въвеждането на по-строги правила за предоставяне на убежище, което е изцяло в духа на "Германия на първо място". Ангела Меркел отхвърли плана и това доведе до първата сериозна, макар и очаквана, криза в правителството й само 3 месеца след сформирането му след половин година тежки коалиционни преговори. Проблемът с плана на Зеехофер е, че той е изцяло популистки - през есента предстоят избори в провинция Бавария. Темата за бежанците и миграцията се оказва успешна карта дори и когато се отчита драстичен спад на молбите за убежище в ЕС. Според годишния отчет на Европейския офис за подкрепа при предоставянето на убежище, молбите в страни от ЕС са спаднали с 44% миналата година в сравнение с 2016 г. Въпреки че миграционна криза на практика няма, темата ще измести други, далеч по-важни въпроси от дневния ред на лятната среща на върха на ЕС в Брюксел на 28 и 29 юни. Зеехофер даде на Ангела Меркел време до след Европейския съвет да се опита да намери европейско решение на проблема. Много е вероятно, както е ставало и друг път, да бъде намерено някакво решение, което да отложи отговора на въпроса "Докога ще позволяваме диктат на малцинството в ЕС?". На последните парламентарни избори в Германия CSU спечели 6.2% от гласовете, а на изборите за ЕП през 2014 г. техният принос е петима от общо 96 германски евродепутати. Орбановите евродепутати са 12.



До следващите избори



Възможен отговор са изборите за Европейския парламент през май 2019 г. ЕНП заложи всичко в името на това да запази политическата си доминация в ЕС. Проблемът обаче е, че Виктор Орбан постави ултиматум на ЕНП. Миналата събота, в реч по повод годишнината от смъртта на Хелмут Кол унгарският премиер заяви, че неговата партия е CSU-то на ЕНП, тоест крайнодясното й крило. "Вярваме, че е дошло времето за християндемократичен ренесанс, не за антипопулистки народен фронт. За разлика от либералната политика християнската е способна да защитава хората, нашите нации, семейства, нашата култура, чиито корени са в християнството и равенството между мъжете и жените", каза Орбан в Будапеща на 16 юни. Или до изборите някъде другаде - в някоя провинция, регионален парламент, някой референдум, национални избори. Проблемът на ЕС в момента е популизмът, който препакетира на ad hoc основа антилиберализма. Днес е Европа на нациите, утре е християнска държава, в други ден ще бъде нещо друго. По ирония на съдбата именно Манфред Вебер обяви победа над популизма точно преди една година след победата на либерала Еманюел Макрон във Франция. ЕС трябва да сложи край на тази шизофрения, подсилвана от нелепите и изпълнени с неверни данни туитове на американския президент Доналд Тръмп. Лятната среща на върха на ЕС е подходящ момент за това. Моментът е решаващ за ЕС. Той няма да издържи още един бунт срещу смисъла на ЕС в името на нечия краткосрочна изборна победа.