![]() |
Превозвачите първо протестираха срещу евродепутатите, после се заканват на родните депутати. Все заради лобизъм, който ще изхвърли доста фирми от пазара. |
Последният такъв пример е с промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, направени в края на май, които са на път да провалят тазгодишната кампания по отдаване на нивите под аренда. С мотива, че трябва да се пресичат измамите с ниви, чрез които се кандидатства за евросубсидии, депутатите дадоха изключително кратък срок - 22 юни, за презаверка на всички договори за отдаване под аренда и по доста усложнена процедура. Земеделци заплашиха с протести, защото за голяма част от тях свързването със собствениците на земята се оказва невъзможно в рамките на поставения срок. Така те рискуват договорите им да бъдат анулирани наесен. Зад тази законова промяна се подозира лобизъм от страна на едрите фермери, които ще си преразпределят "освободените" ниви. След намесата на земеделския министър сега депутатите готвят да "решат" проблема - чрез удължаване на срока, с промени в закона за ... рибарството и аквакултурите.
За съжаление
подобно поведение е практика, а не изключение
Няма и месец, откакто български превозвачи протестираха с мотива, че трябва да се защитят срещу намерението на ЕС да наложи по-строг ред в трансграничните превози. Сега част от тези превозвачи недоволстват отново, но за да се защитят от българските депутати, след като неколцина от тях услужливо внесоха законопроект, който заплашва да прекрои вътрешния автомобилен пазар.
Появата и философията на законопроекта за Българска автомобилна камара удивително приличат на друг един законопроект, който също наскоро предизвика брожения и протести заради грубо засягане на икономически интереси, при което едни печелят, а други ще бъдат изхвърлени извън борда. Става дума за закона за регулиране на пазара на горива, вече приет на първо четене в парламента. И двата спорни закона се опитват да получат подкрепа с мотива, че с тях се започва борба със сивите практики, с корупцията и нарушенията в два икономически сектора, които така или иначе са строго регулирани и не би трябвало да създават чак толкова големи проблеми. Автори на проектите обаче не са ресорните министерства, т.е. правителството. Инициативата и в двата случая е на народни представители, "загрижени и изразяващи волята на своите избиратели".
Кои обаче са тези избиратели? За закон за горивата от години се бори Българската петролна и газова асоциация, в която членуват най-големите двайсетина компании от този бранш. След като няколко правителства отказваха да се ангажират с подобен законопроект,
асоциацията най-после намери ракета вносител
в лицето на депутата от "Обединени патриоти" Емил Димитров-Ревизоро. Той някак си успя да издейства подкрепата на депутати от всички политически сили, нищо че някои от тях (основно от БСП) после се отметнаха и казаха, че са били заблудени. В мотивите вносителите, само и само да оправдаят спешната необходимост от закона за горивата, т.е. от по-строга регулация, директно обвиниха НАП и митниците, че не си вършат работата и пропускат да съберат близо 1 млрд. лв. годишно данъци и акцизи. Не че няма за какво да бъдат критикувани приходните агенции, но тези аргументи нелепо контрастират с хвалбите на правителството за пресичане на контрабандата и за повишената събираемост на приходите в бюджета.
По подобен начин вносителите на законопроекта за Българска автомобилна камара - депутати от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и един от "Воля" - изкарват Агенция "Автомобилна администрация" едва ли не гнездо на некадърници и корумпета. Според мотивите към законопроекта "Автомобилна администрация" концентрира огромни правомощия при издаването на лицензите на превозвачите и контрола върху тяхната дейност, а това води до неефективност и съмнителни практики. Затова с дейността по издаването и отнемането на лицензите за превоз на пътници и товари и контрола върху този бизнес трябва да се заеме самият бранш. А как може да стане това? Като се създаде една-единствена браншова организация, в която членството е задължително.
В закона за горивата все пак не се стига до там всички играчи на този пазар да бъдат задължени да членуват на едно и също място, но пък се поставят такива високи изисквания за капитал, обезпечения, инфраструктура и брой съоръжения, че ефектът за голяма част от фирмите ще бъде не по-малко трагичен. Всъщност в първоначалния вариант на този законопроект бе записан абсурдът да се изисква задължително висше образование и определен брой години опит за бензинджиите, защото не можело току-така всеки, на когото му хрумне, да търгува с горива, както се изрази основният вносител - Емил Димитров-Ревизоро.
Правомощията, които иска да получи управителният съвет на автомобилната камара, за да контролира сектора, са не по-малко притеснителни. Освен че ще определя кой ще може да получи лиценз и кой не,
ръководството на камарата ще може да извършва проверки на място
на своите членове и да изисква от тях да представят всевъзможни документи.
Аналогиите между двата законопроекта не свършват дотук. И в двата случая истинските им автори тръгват с огромни кошници с ясното съзнание, че няма как всичко да бъде одобрено. И в двата случая те предизвикаха острия протест на по-малките играчи, които са убедени, че текстовете са писани от големите компании в опит да станат още по-големи и да ги изтласкат от пазара. Че "ЛУКойл Нефтохим", чийто шеф Валентин Златев е и председател на Българската петролна и газова асоциация, е основният печеливш от закона за горивата, няма съмнение. Впрочем и останалите двайсетина компании, членове на тази асоциация, нямат проблеми да покрият силно завишените финансови и инфраструктурни изисквания, за да останат на пазара. Последвалите протести от страна на земеделски асоциации, търговците на пропан-бутан и транспортните фирми, които превозват с цистерни течни горива, както и станалата традиционна при такива случаи почти пожарникарска среща с премиера Бойко Борисов, в крайна сметка доведоха, макар и с неохота, до обещания за смекчаване на някои от текстовете преди второто четене на законопроекта.
Обещанията са си обещания. Проектът вече се обсъжда за второ четене в Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата и засега не е ясно какво точно от исканията на протестиращите евентуално ще бъде отразено. И дали няма да се използва по традиция влизането в летния сезон, за да се прокарат оспорваните текстове.
Още по-парадоксална е ситуацията със закона за автомобилната камара, където лобистите
залагат на предварително изпълнение на още неприет нормативен акт
Проектът едва е внесен в парламента, но вече са подадени документи за вписването на новата автомобилна камара в Търговския регистър. "Изключително смущаващо е, че едно лице, близко до властта, вече е запазило в Търговския регистър името за регистрация, и то на свое собствено име - Миролюб Столарски", посочи лидерът на БСП Корнелия Нинова след среща с недоволните превозвачи. Очаква се именно Столарски, собственик на една от големите компании за автобусни превози и председател на една от асоциациите в автомобилния транспорт, да оглави управителния съвет на новата камара. За да бъдат контролирани от конкурента си, членовете на тази камара дори ще трябва да си плащат - по 1000 лв. членски внос годишно. Ако се изпълни намерението за създаването на автомобилната камара, в нея ще се натрупа доста сериозен ресурс, тъй като би трябвало да се регистрират около 15 000 фирми.
На фона на протестите от миналия четвъртък, когато около 2000 автобуса не потеглиха от автогарите между 14 и 15.30 часа, и на заплахата от масови шествия в цялата страна в началото на идната седмица лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов намекна, че може задължителното членство в автомобилната камара да отпадне.
И си изми ръцете,
че тепърва щяло да се говори с коалиционните партньори и с партия "Воля".
Приемането на подобни отраслови закони и налагането на допълнителни регулации върху правенето на бизнес за пореден път поставят поне два въпроса.
Първият е редно ли е държавата изцяло да преотстъпва контролните си функции, и то по такъв начин? По принцип саморегулацията е нещо добро, но само когато е на доброволен принцип. В случая с автомобилната камара държавата иска силово да се създаде структура, в която да членуват всички превозвачи. Години наред определени бизнес среди у нас се опитват да наложат закон за браншовите организации, в който всеки бранш да има една-единствена представителна организация, с която властта да контактува и на която да възложи административни и контролни функции. Една от пречките това да не се случи досега са многослойните икономически интереси в почти всеки бранш. Интересите на дребни, средни и големи компании често са напълно противоположни. Друг е въпросът, че се нарушава конституционният принцип на свобода на сдружаване и на свободно предприемачество. И защо просто не се следи за спазването на законите, вместо да се създават нови и нови, с които частни сдружения се превръщат в квазидържавни структури, и единственият ефект от дейността им да е ограничаване на конкуренцията в редица отрасли?
Вторият въпрос е трябва ли лобирането да се регулира със специален закон. Възможно ли е изобщо в България да се регламентира как и кога е допустимо и недопустимо да се лобира? И да се гарантира, че няма да има задкулисие при налагането на групови интереси, а това ще става прозрачно и в обсега на публичния контрол. Засега отговорът е ясен - депутатите изглеждат склонни да налагат правила, които защитават "избрани" фирми в различните сектори, но не са в интерес нито на потребителите, нито на свободния пазар. И нямат намерение да пишат закон за лобизма, който да ги ограничава. Не че това би ги спряло.