Просрочена ипотека, неплатен наем, сметки за битови услуги, месечни плащания на лизинг са сред най-честите задължения на българите. С това се увеличава рискът те да попаднат в ръцете на т.нар. колектори - събирачите на дългове. Заплаха тегне над всеки трети, теглил някакъв заем, алармират от "Комитет за защита на потребителите".

Според данни на Евростат, цитирани от комитета, около 34% от българите са имали непогасени сметки. В целия Европейски съюз само гърците изпитват повече затруднения при погасяването на задълженията си, като там процентът на проблемните длъжници е 48 на сто. На трето и четвърто място са Кипър и Хърватия с по 26% кредитополучатели със забавени плащания по заеми.

За миналата година средният дълг на човек у нас се е удвоил в сравнение с 2015 г. - до над 900 лв. от около 450 лв. Забавените плащания в края на 2017 г. се изчисляват над 800 млн. лв. по потребителски заеми и близо 1 млрд. лв. по ипотеки. Тази тенденция ще продължава и през 2018 г., сочат наблюденията на "Комитета за защита на потребителите". Бързите кредити са основен двигател за трупане на нови борчове и за лавинообразното задлъжняване на потребителите, предупреждават от комитета.

Предстои Европейската комисия да изготви пакет от мерки, сред които е директива, регулираща дейността на колекторските фирми. Целта е да се подобри законодателната рамка на несъстоятелността на европейско ниво, допълват от комитета.