|
| Задрямала трътка. |
- Здравейте, скъпи приятели, добре дошли в "Дреме им на трътката" - телевизионната игра, в която напълно неподозиращ какво се случва в страната ни гражданин опитва да отгатне дали дадена новина е истина или измислица. Днес участник в играта е бай Игнат - гъбар, който живее без телевизор и радио в колиба далеч, далеч от града и няма абсолютно никаква представа какво се случва в България. Както всеки път, така и днес първо съвсем набързо ще препитаме участника, за да сме сигурни, че той наистина нищо не знае. Бай Игнате, заповядай!
На сцената излезе възрастен брадат господин, с едната си ръка помаха на публиката, с другата държеше кошница със сърнелки за всеки случай.
- Бай Игнате - усмихна се водещият, - преди да започнем, кажи ни, знаеш ли кой е президент на България?
Бай Игнат се замисли, погали си брадата, поразмърда вежди и каза:
- То нали Симеончо се върна? Той ли е?
- Той е, той е - поклати глава водещият. - И само още един въпрос - примерно кой е Бойко Борисов?
- Е - засмя се бай Игнат, - това е лесно, на Симеончо бодигардът.
- Браво, бай Игнате, браво, идеален си за нашата игра! - засмя се водещият, после се обърна към публиката. - Затова, скъпи приятели, мисля, че спокойно можем да започнем да играем... какво?
- Дреме... им... на... трътката - изрева в отговор публиката.
- Точно така! - зарадва се водещият, след което отново се обърна към участника. - Въпрос номер едно. Бай Игнате, внимавай! В страната има протести на хората с увреждания, те обвиняват държавата, че не полага достатъчно грижи за тях. Около Народното събрание в София дори има палатков лагер на протестиращи майки на деца с увреждания. В същото време зам.-министърът на труда Росица Димитрова заминава до Ню Йорк на конференция за правата на хората с увреждания, където обяснява колко добре се справяме в България. Със самолетен билет за бизнес класа на стойност 8300 лв.
В залата настъпи пълна тишина. Водещият погледна изпитателно участника и попита:
- Бай Игнате, кажи според теб измислих ли си току-що тази новина, или на тия пауни наистина им дреме на трътката за нас?
Участникът сви вежди.
- Аз може и да живея в планината, моето момче, обаче чак толкова залупен не съм. Пачи крак от десет метра надушвам! На мечка с юмруци съм налитал! Таралеж с дирник съм мачкал! Не съм вчерашен аз! С такива лесни въпроси не мож ме обърка!
- Тоест - наведе се към него водещият - измислих ли си тази новина, или тя е истина и доказва, че на тия им дреме на трътката за нас? Имаш десет секунди...
- Тази новина, моето момче, по никакъв начин не може да е истина!
- Бай Игнате, това ли е твоят финален отговор? - въпросително го погледна водещият.
- Естествено - вдигна рамене участникът, - каква е тая шашкъния, не вярвам и толкоз!
Водещият въздъхна, а в студиото се разнесе характерният звук за грешен отговор.
- Бай Игнате, за съжаление в този момент ти отпадаш от играта, защото верният отговор е:
- Дреме...им...на...трътката! - изрева в отговор публиката.
- Ма чакайте, как така - не разбра участникът, - тая мома верно ли е гонила на баба си фърчилото за 8300 лв...
- Дами и господа, нека сега изпратим бай Игнат - прекъсна го водещият, - за да може на негово място да седне следващият ни участник, който ще отговаря на въпроса възможно ли е след половин час силен дъжд цяла европейска столица да бъде наводнена? Връщаме се веднага след рекламите.