През каквото и да е минал препатилият фен на ЦСКА през последните 30-ина години, за него има една неизменна величина - Христо Стоичков. Сега обаче поредният ход в явно хибридната война между "ЦСКА-София" и "Лудогорец" (трансферът на Недялков) постави на мушка техния любим Ицо. И може би това наистина е знак, че "ЦСКА-София" не е ЦСКА, макар мощна пропаганда да се опитва от лятото на 2016 г. да ни втълпи обратното. Защото цесекар не би хвърлил такава кал по своя идол.

Тогава, през въпросното лято, Стоичков бе много нужен на ръководството на "ЦСКА-София", което искаше неговия широк гръб, за да си осигури подкрепата на публиката. Да им помогне "Златната топка", за да стане по-бързо припознаването. Сега значителна част от публиката вече прие горещо или волю-неволю, че отборът, който играе на "Българска армия" е, да речем, ЦСКА. Осигурено бе и участието в евротурнирите. Сега Стоичков не е вече толкова необходим. Така както бе поставен в неловко положение през юни 2013 г. да стане треньор на тогавашния ЦСКА и дори да приеме акциите, преди Гриша Ганчев да се отметне и да остави идола на "червената" агитка в небрано лозе.

Сега вече се надигат гласове, които посочват Стоичков като предател. В "ЦСКА-София" си падат да определят легенди на ЦСКА за предатели - Радослав Здравков, Спас Джевизов, Методи Томанов, Методи Деянов, Валентин Илиев, Емил Гъргоров... Колко му е да посегнат и на Стоичков... Само че забравят, че той може и да е спрял с футбола през 2003 г., но поддържа пиперливия си език във форма. А от устата му могат да излязат доста нелицеприятни истини.