|
| *** |
А вчера открих какво става, когато глътна пет.
Изведнъж се озовах на съвсем неочаквано за мен място. Как - нямам никакъв спомен, сигурно това е някакъв страничен ефект, важното е, че се оказах насаден в дълбоко кресло сред лъскав кабинет с много прозорци и кръстосани знамена зад себе си. Никога не съм мечтал да бъда цар, но пет зелени хапчета ме направиха министър! На какво - убийте ме, не знам, предполагам, че е или пак страничен ефект, или професионална министерска деформация, ние, професионалните министри сме дялани камъни, където ни туриш - там заспиваме и крепим държавността до второ нареждане.
Огледах кабинета си, помислих държавнически - с какво да започна държавническата си дейност? Това се оказа ужасно изморително и изнервящо - нямате представа какъв батак е в държавата, ако се замислите по тоя начин.
- Едно кафе! - наредих.
И продължих да мисля държавнически. А секретарката нещо се замотка оттатък.
- Какво става с кафето? - попитах.
- Чакаме резултата от обществената поръчка - отвърна секретарката.
- Кво?
- Кафеварката изгоря вчера, обявихме конкурс за обществена поръчка кой да я поправи, а до приключването му се налага да ползваме външни услуги.
- Ей, ще започнем да се уволняваме! Цяло министерство, а няма кой да изтича до кафенето отсреща!
- Не е законно. Ще бъде грубо нарушение на процедурата!
- Каква процедура, искам кафе!
Секретарката се притесни.
- Господин министър, само моля ви, не се вълнувайте, предишният веднъж така се развълнува, че си отиде скоропостижно, всичко вече е задвижено и върви по график...
- Значи кафето вече се носи, така ли?
- Не, но действаме светкавично. Обявихме конкурса за обществена поръчка, съобщението във вестника излиза вдругиден, но докато чакаме да излезе обявата, вече сформирахме комисия, която да проведе конкурса. До две седмици ще съберем офертите на фирмите кандидати, а в края на месеца ще обявим победителя.
- И чак тогава тоя победител ще ми донесе кафето?
- Не, защото следващият месец започва с два почивни дни, а в понеделник обикновено загубилите си носят обжалванията, но, обещавам, ще ги прегледаме и отхвърлим в най-кратък срок.
- И кафето се задава?
- Със сигурност, само трябва да изчакаме да видим дали някой няма да сигнализира прокуратурата, но това не е повод за притеснение, имаме там известно влияние...
- А с кафето какво става?
- Веднага след като мине вотът на недоверие.
- Какъв вот?
- Тъй като прокуратурата няма да намери нарушения, ще ги изнамери опозицията, ще подръчне подръчните й медии, ще вдигне шумотевица и ще поиска вот на недоверие за злоупотреба със служебно положение, манипулиране на обществени поръчки и облагодетелстване на близки до партията или семейството ви фирми. Но вотовете не отнемат много време - най-много седмица...
И докато държавнически се чудех не е ли по-добре да подам оставка, за да предотвратя задаващата се правителствена и парламентарна криза, чудото на петте зелени хапчета свърши и се озовах отново в кухнята си.
Ще взема да ги намаля - не ща пак да ставам министър!
|
| *** |
