Понякога крушката си има опашка. Друг път опашката спринтира и задминава крушката, размазвайки контурите на причината и следствието. Такъв е актуалният случай със Симеон Сакскобургготски. В последната една година около него се случват ред събития, които само при много голяма фантазия могат да бъдат приети за необвързани.

В края на ноември стана ясно, че правителството е сформирало комисия, която преговаря по проточилия се десетилетия казус с имотите му. Кабинетът на Бойко Борисов е готов да се споразумява с бившия цар както за тукашните съдебни дела, така и по отношение на исковете, които той е завел насрещно в Страсбург. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков потвърди, че става дума за пазарлък: "Държавата не се е отказала от т.нар. царски имоти. Възможно е за тях да се постигне извънсъдебно споразумение, но ако това не стане, делата ще продължат". Стартирането на преговори изглеждаше



леко странно предвид факта, че държавата вече бе спечелила



окончателно съдебните казуси за повечето имоти. Но спорещите страни явно ще да са се сближили, защото веднага след това Сакскобургготски блесна като брошка върху ревера на изпълнителната власт. Лично на премиера Борисов, разбира се - първо го придружи до пътуването в Саудитска Арабия, където заедно подскачаха на прословутия танц със саби; после влезе в борда по европейското председателство. Не се знае коя от двете страни е била по-настоятелна в желанието за интимност, но в публичен план държавата изглеждаше като партньора, разтворил обятия.

На полето на самата публичност бе още по-интересно. Събитията там стартираха по-рано. И приличаха на издирване на вол, който да роди царско теле. През април 2017 г. Висшето военноморско училище "Н.Й. Вапцаров" обяви, че Н.В. Симеон Сакскобургготски ще бъде удостоен с титлата "Доктор хонорис кауза". Причината бе фактът, че той помогнал за запазване на самостоятелния статут на университета с действия отпреди...15 години, когато бе премиер. Шест месеца по-късно в Попово бе тържествено открит паметник на баща му Борис III. Всъщност паметникът бе възстановен. Той е съществувал до 1945 г., когато на негово място се появява бюст на Мара Тасева. Тя пък е единствената жена, осъдена на смърт и с изпълнена присъда от режима на Борис III за политическа дейност. Паметникът на Тасева остана, новият царски е на метри от нейния. След още 6 месеца в рамките на културната програма на европейското председателство бе открита изложба за "ролята на Борис III в спасяването на евреите". Тук бе стъпено върху много тънък исторически лед, нормално бе да се пропука: "Намираме идеята и целите на тази изложба за недопустимо предизвикателство към историята и паметта за събитията", декларираха общественици (министърът на културата Боил Банов не присъства на откриването в София, експозицията се зарадва на по-голям интерес в Пловдив). Но да оставим препирните, по-интересна е мишената на всички тези "културни" прояви - Вапцаров, политически присъди, евреи... Това са неудобни за царската фамилия кътчета от обществената памет,



усилията да бъдат препрани бяха очевадни



Сред инициаторите на повечето подобни събития бяха членове на една стара организация, която сме свикнали да определяме като "тайна". И в която според различни информации членува самият Сакскобургготски.

Успоредно с всичко това Симеон чества своята 80-годишнина, като не само заради нея в продължителен период той, съпруга, деца и внуци бяха любезни гости на български медии, близки до властта. Сакскобургготски раздаде ред положителни интервюта за Бойко Борисов, премиерът му отвърна със същото (даже рекоха, че са се учили един от друг в училището на живота!). Очевидно имахме танц, но не със саби. Очевидно тече флирт, но не само съдебен и политически. Текат и имиджови мероприятия, уж случайни и необвързани, но добре прицелени в дълбочина към големите разломи в българското минало.

Защо му е на българското правителство всичко това, няма как да се узнае на този етап. Възможно е Борисов



да се е нуждаел от международните връзки



на Сакскобургготски покрай европейското председателство, възможно е и да се стреми да "умилостиви" бившия цар за исковете в Страсбург. За самия Сакскобургготски нещата изглеждат далеч по-обясними - от значение за него е както прякото наследство, оставено от бащата и дядо му (имоти), така и интелектуалното (историческата оценка). Лошото е, че за обществен интерес в цялата тази не толкова публична сага не се говори. Остава впечатление за протичане на паралелни задкулисни процеси. Както и за непочтеност по отношение на българското минало.