Едноокият Петър Панич, известен и като Пана, е сръбски мафиот с богато криминално минало и правилни приятели. В миналото е бил бодигард на Войслав Шешел - лидер на ултранационалистическата Сръбска радикална партия, осъден наскоро от Международния криминален съд за бивша Югославия за престъпления срещу човечеството. Разследване на KRIK (Организация за подпомагане на жертви на престъпления в Сърбия) разкрива връзките на Панич с влиятелния и със спорна репутация сръбски министър на здравеопазването Златибор Лончар, както и със Земунския клан - една от най-значимите организации на сръбската мафия.

Според полицейските досиета Панич е обвинен в 16 прeстъпления, извършени в края на 90-те години и след 2000 г., които варират от многобройни нападения до незаконно притежание на оръжия и предизвикване на пътни инциденти. Почти няма подробности за по-старите случаи, тъй като досиетата редовно се "почистват". Сръбски журналисти обаче успяват да се доберат до информация за две съдебни дела, по които Панич е съден за нападение. От тях проличават и отношенията му с Лончар. Панич разполага със съмнителни медицински документи, издадени от настоящия министър на здравето, който по онова време е бил лекар в болница в Белград. Адвокатът на Панич ги използва, за да оправдае отсъствието на клиента си от съдебната зала. Те са причина за отлагане на заседанията. По-късно обвиненията са свалени по едно от делата заради изтекла давност. Отлагането на дела до изтичането на давностния срок е обичайна практика, използвана от хора от организираната престъпност, обяснява криминологът Боголюб Милошевич. По второто дело обаче Панич е осъден.

Достоверността на четири медицински документа, изготвени от Лончар, буди сериозни съмнения. В един от тях той пише, че Петър Панич е в толкова лошо здравословно състояние, че не може да излезе от дома си. По това време обаче мафиотът пътува и дори полицията не може да установи местонахождението му. Във втория болничен лист лекарското заключение е, че Панич все още се възстановява от операции, които претърпява година по-рано. За близките отношения между Златибор Лончар и Панич става ясно от свидетелски показания на членове от Земунския клан. Според тях настоящият здравен министър на Сърбия е бил част от тази мафиотска структура. Те твърдят, че Лончар е убил по поръчка на Земунския клан член на конкурентна престъпна банда, докато работел в белградската болница. Въпреки показанията им през 2014 г. Лончар е назначен за министър от тогавашния премиер Александър Вучич.

От постове на Панич в профила му във "Фейсбук" става ясно, че здравният министър съвсем не е единственият сръбски политик, с когото има приятелски отношения. От публикувани в социалната мрежа снимки проличава, че негови стари познайници са президентът Александър Вучич, вътрешният министър Небойша Стефанович и други известни бивши членове на Радикалната партия на Шешел. Днес всички те са в Сръбската прогресивна партия, която управлява страната, след като спечели изборите през 2012 г. Панич отказва да коментира въпроси, свързани с приятелите му.



Най-добрите болнични листове в Сърбия



Един от случаите, които показват близките отношения между Петър Панич и Златибор Лончар, е придобил голяма популярност в Сърбия като "казуса с банановата кора". Той започва през 1997 г., когато Шешел участва в токшоу с адвоката Никола Барович. В студиото двамата влизат в разгорещен спор и излъчването на предаването е прекратено. Според съдебните документи малко по-късно Панич пристига в тв студиото по нареждане на Шешел и напада Барович с ритници и удари по лицето. За инцидента става ясно, след като Барович се появява с насинено лице, подуто ляво око и превързан нос. Пред медиите Шешел се подиграва на адвоката, като казва, че раните на Барович са резултат от това, че се е подхлъзнал на бананова кора. Панич е арестуван и обвинен в нападение. (Шешел също е обвинен, но в подстрекателство.)

Съдебните документи показват, че четири дни преди 21 септември 2001 г., когато има заседание по случая, Панич разговаря с Лончар, който работи в спешното отделение на болница в Белград. Той издава болничен лист, според който Петър Панич все още се възстановява от направени по-рано операции. Те са извършени, след като Панич е прострелян 8 пъти от член на конкурентния Сурчински клан през януари 2000 г. "Пълна почивка през следващите 10 дни", е препоръката на Лончар в болничния лист, който журналистите откриват сред останалите документи по случая. Подписът под документа изглежда автентичен с този на министър Лончар, поставян под официални документи.

Адвокатът на Панич използва болничния лист през септември за отлагане на заседанието, а съдията определя нова дата. Преди поредното заседание, насрочено за 28 декември 2001 г., Панич отново посещава Лончар и получава подобен документ. "Пациентът се оплаква от силна болка...", пише докторът и също препоръчва "пълна почивка". Освен това на пациента "е необходимо да бъдат сложени интравенозни инжекции в рамките на следващите 6 дни". Съдебното заседание отново е отложено. Името на Лончар отново се появява в съдебни документи от 2003 г. и пак по случая с банановата кора. 5 дни преди заседание, насрочено за 26 септември, лекарят отново е посетен от известния си пациент. По традиция той издава на Панич болничен лист, според който пациентът продължава да страда от раните от куршуми, които вече са на три години и половина. Лончар предписва антибиотици и 7-дневна почивка, а заседанието отново е отложено. Жертвата на нападението Барович заявява пред медиите, че е очевидно, че Панич в действителност не е зле, но използва болнични листове, за да бъдат отменяни заседанията. А Шешел не се явява в съда заради депутатския си имунитет.

Медицинските документи може и да са помогнали да се проточи случаят, но накрая все пак Петър Панич не успява да се спаси от правосъдието. След повече от 6 години най-накрая той е осъден на 8 месеца затвор за нападението. Докато е зад решетките, губи едното си око при сбиване с други затворници. Шешел пък е изпратен в Трибунала за военните престъпления в Хага.

Същата тактика е използвана и при друг съдебен случай. През 1997 г. - същата година, в която се разгаря скандалът с банановата кора - Панич започва да строи будка за вестници пред дома на мъж от Земун, в покрайнините на Белград. Той се оплаква на властите и установява, че Петър Панич никога не е получавал разрешително за строеж. Когато се връща вкъщи, започва да запълва дупката, изкопана от Панич. Сигнализиран от приятел, Панич се появява и удря собственика на същата в главата с оръжие. И в този случай е обвинен в нападение.

През 2000 г. Панич използва същите болнични листове от Лончар, за да отлага съдебните заседания по делото. А след това просто престава да се появява в съда за срок от две години, без да дава каквито и да било обяснения. Отсъствията му не остават незабелязани: съдия нарежда на полицията да намери Панич. Първо отиват в дома му, където според болничния лист на Лончар престъпникът е толкова болен, че не може да се движи. Панич обаче не е открит на домашния си адрес. Накрая съседи казват на полицията, че е заминал за Черна гора. (Това се случва по същото време, когато по случая с банановата кора в болничните листове му е препоръчано да не става от леглото.) След като Панич не успява да се появи на нито едно от заседанията в рамките на 5 години, съдията по делото иска ареста му. "Очевидно подсъдимият се укрива", казва магистратът. След това Панич се появява в съдебната зала и обещава да дойде отново. Прекалено късно е - давностният период по случая е изтекъл и обвиненията са свалени.



Приятели на ниски постове



Случаят също така показва близките отношения на Панич с най-известната по това време престъпна банда в Белград. Когато Панич напада собственика на къщата, пред нея са пристигнали поне петима членове на Земунския клан според съдебните документи. Съпругата на Панич ги вика. "Тъй като тя не е успяла да се свърже с мен, се е обадила на мои приятели", разказва Панич пред полицията по време на разпит през април 1998 г. Сред пристигналите е и Душан Спасоевич, който е лидер на Земунския клан. По-късно членовете на престъпната организация са привикани да свидетелстват, но никога не се появяват в съдебна зала - друг фактор, който води до отлагане на делото. Спасоевич и другарите му имат да изпълняват по-важни задачи - бандата планира убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич, който е ликвидиран от снайперист през март 2003 г. При полицейска операция след това Спасоевич е убит от полицията.

Новите доказателства за връзките между Панич и Лончар, между Панич и Земунския клан не са съвсем изненадващи заради свидетелските показания на бивши членове на престъпната банда. Според показанията им Лончар е бил нает от Спасоевич, за да ликвидира черногорския престъпник Веселин Божович, който оцелява при стрелба и е отведен в болницата в Белград, където работи здравният министър в края на лятото на 2002 г. "Божович оцеля... Тогава Лончар дойде и заяви, че той ще изпълни (задачата). Каза, че в спешното отделение му е сложил някаква инжекция", разказва свидетел. "Затова и той (Спасоевич) му даде апартамент."

От разследване на OCCR и KRIK стана ясно, че Златибор Лончар се е сдобил с апартамент от член на клана точно 10 дни след предполагаемото убийство на Божович. Договор, до който са се добрали журналистите, показва, че Лончар е получил жилище от съпругата на Сретко Калинич, известен член на Земунския клан. Според документа жената го е взела 1.8 млн. динара (30 800 евро), но няма начин да се разбере от документи, до които има обществен достъп, дали парите са преведени. Около 8 месеца по-късно Лончар продава жилището за 50 000 евро.

Миналия януари бившият министър Велимир Илич, гневен на управляващата партия, че не го е посочила за директор на държавна фирма, показа на местните медии снимка на Лончар заедно със Спасоевич, направена в централата на бандата на улица "Шилерова" в Земун. Лончар никога не е обяснявал отношенията си с известната наркобанда и отряд за убийства. Но винаги е определял материалите на KRIK като антиправителствена кампания. Въпреки тези разкрития няма последствия за Лончар, който продължава да си е министър на здравеопазването на Сърбия.



Приятели на високи постове



Освен Лончар Панич има и други високопоставени познати. Снимки от профила му във "Фейсбук" показват, че е бил приятел с много други бивши членове на партията на Шешел, които днес са в сръбското правителство. Сред тях са президентът Александър Вучич, вътрешният министър Небойша Стефанович, бившият президент Томислав Николич и бившият депутат Драган Николич. Всички те са били членове на Радикалната партия на Шешел, но я напускат през 2008 г., за да се присъединят към Сръбската прогресивна партия, която първоначално се състои от отцепници. Тя обаче печели вота през 2012 г. и оттогава се задържа във властта.

Журналисти от KRIK са намерили 9 снимки, които показват дългосрочното приятелство между Панич и президента Вучич. Според един от кадрите те са правени в рамките на 20 години от 1993 г. до 2013 г. На една снимка младият тогава сръбски президент прегръща Панич, а на друга заедно са забавляват на надуваем банан във водата. На трета фотография Александър Вучич присъства на празненство по случай раждането на детето на Петър Панич. Застанали са един до друг, а на Панич ризата е скъсана - стара сръбска традиция, при която всеки гост на подобно парти откъсва част от ризата на младия баща. Друга фотография пък показва, че Панич е запазил отношенията си с Вучич дори и след като последният идва на власт. Двамата мъже са официално облечени, застанали пред сръбския герб. От снимката става ясно, че е направена през 2013 г., когато Александър Вучич беше първи вицепремиер и министър на отбраната. Три снимки от юли 2015 г. на Панич с Николич, Вучич и вътрешния министър Небойша Стефанович показват близки връзки между четиримата мъже. Към нея върви надпис, направен от Панич: "За 20 години ги запазих (като приятели)".

Криминалното минало на Панич не е пречка той да посещава държавни учреждения. Според снимка, публикувана в края на януари 2015 г., Петър Панич е посетил сградата на Министерския съвет, където дори си е направил селфи. В Сърбия външни посетители не могат да влизат в правителствени сгради, без да имат покана, но не е ясно откъде се е сдобил с такава Панич. Правителството не отговори на внесената молба по достъп до обществена информация за мотивите на Панич да влезе в министерството. Когато бил запитан от приятел във "Фейсбук" какво прави там, отговорил: "Посетих приятел и пих кафе".

Панич, Вучич и Лончар отказват да разговарят с журналисти за своето дългогодишно приятелство.