Централната избирателна комисия (ЦИК) отново пропусна възможност да проведе тестове на електронно гласуване по дистанционен способ. Случайност? Едва ли.

В средата на май в десетина населени места се проведоха частични местни избори. Най-горещо беше в Галиче - БСП дори отправи обвинения, че бившият кмет Ценко Чоков е дирижирал вота от затвора. Преди това ЦИК пропусна същата възможност през февруари, когато имаше частични избори в други осем кметства.

Всичко това се случва пред очите на парламентарно представените партии, въпреки че Избирателният кодекс задължава ЦИК да проведе такива тестове преди началото на 2019 г., за когато се предвижда първото реално гласуване от разстояние у нас. Това трябва да стане на изборите за европейски депутати.

За да подготви и тества системата за тях, според кодекса ЦИК "създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване". По закон такова се провежда на три последователни избора, включително частични. Е-вотът трябва да се осъществи в един изборен район, който се определя чрез жребий. Избирателите, които искат да гласуват електронно, се регистрират на интернет страницата на ЦИК и посочват електронен адрес за контакт. В регламента са указани и още множество действия, които комисията вече трябваше да е извършила: да е организирала и провела разяснителна кампания в местата, където гласуването по интернет ще се тества. Да е приела правила за произвеждането на е-вота, както и за обобщаването на резултатите от него. Всичко това трябваше да е станало не по-късно от 55 дни преди изборните дни, които отдавна минаха. Освен това ЦИК трябваше да е публикувала правилата за онлайн гласуване на интернет страницата си.

Нищо от тези неща не се случи. През февруари и преди месец ЦИК подмина раздела в изборния кодекс за електронното гласуване така, сякаш не съществува. Сега остава да виси въпросът как комисията ще изпълни изискването системата да се тества на "три последователни избори, включително частични", след като до края на годината може да няма и едни такива.

Пълното неглижиране на закона става под видимо благосклонния поглед на партиите в парламента, всяка от които има по няколко представители в ЦИК. Особено пасивни са управляващите, те вече дори не полагат усилия да дават вид, че имат намерение да спазят законодателството и да организират електронно гласуване на задаващите се избори. Въпреки че самите те гласуваха и приеха разпоредбите как да се случи това и въпреки че преди четири години 1 883 411 българи от общо 2 587 593 гласували, или 70 на сто от участвалите в референдума с въпрос "Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при провеждането на изборите и референдумите?", отговориха с "да". По същия начин ГЕРБ и БСП дружно отсвириха категоричното желание на гласоподавателите народните представители да се избират мажоритарно в два тура, подкрепен от 72 на сто от гласувалите (2 509 864 души), както и за намаляване на партийните субсидии от сегашните 11 лв. до 1 лв., за което гласуваха 2 516 791 човека.

По сходна схема неотдавна



политиците и ЦИК сгазиха закона и по отношение на машинния вот



По закон за пръв път той трябваше да се проведе масово, във всички секции, на парламентарните избори м.г. Обаче всички помнят как институциите си прехвърляха топката, за да не се случи. Първоначално ЦИК обяви, че машинно гласуване няма да има никъде, тъй като законът се отнасял за редовни, а не за извънредни избори. Съдът отмени това решение с мотив, че в кодекса е записано, че машини за гласуване трябва да има във всички 12 400 секции. Служебното правителство на Огнян Герджиков изрази уж готовност да отпусне пари, но в крайна сметка и не се наложи. След като премиерът Герджиков обвини ЦИК, че е проспала месеци, вместо да проведе обществена поръчка, изборната администрация все пак реши да я организира само месец преди деня на изборите. Една фирма успя да подаде оферта преди крайния срок, но комисията я отстрани с мотив, че дружеството не е в състояние да достави и оборудва техниката навреме и да обучи администрацията за работа с нея.

По същия костенурски начин ЦИК изпълнява и задълженията си за въвеждане на електронното гласуване, въпреки че от май м.г. тя и агенция "Електронно управление" усвояват немалко пари по проект за изграждане на пилотна система за такова. Срокът на изпълнението му е максимум 21 месеца, които изтичат някъде с времето за провеждане на евроизборите. А стойността - 1 499 959 лв., от които 1 274 965 лв. са европейско и 224 993 лв. са национално съфинансиране. В първия етап трябваше да се изучат и анализират добрите практики в чужбина. Във втория трябва да се изгради и вкара в действие самата система.

Ще бъде любопитно



дали еврокомисията няма да поиска България да връща пари



Защо и управляващи, и опозиция яростно се съпротивляват срещу въвеждането на гласуването по интернет - вижте изборите в Галиче. Сметката там е елементарна, кръчмарска и това я прави идеална за илюстрация на мисленето и реалните мотиви на политиците. ГЕРБ спечели изборите в Галиче с 27 гласа, след като на първия тур кандидатът на БСП водеше с 19. Решаващи за обрата се оказаха няколко десетки нови "жители" на селото, регистрирани специално за вота на адреса на старо запустяло училище.

Какво ще стане, ако се разреши гласуване от разстояние и стотици, напуснали Галиче и заселили се на други места, решат да упражнят правото си на глас, без да ходят до селото? А ако на младежите им стане интересно да гласуват през телефона си и решат да подкрепят някой кандидат? А ако това стане масова практика в цялата страна?