Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер непредпазливо разкриха голямата тайна на успешното българско председателство на Съвета на ЕС - не е било българско. Според Туск България е изнесла моноспектакъл с единствен актьор Бойко Борисов, а Юнкер излезе от суфльорската кабинка, за да разкрие, че му е подсказвал какво да прави и говори. Смущаващото откровение научихме около еуфорията по отчитането на приключилото председателство и предаването на щафетата на Австрия.

Високо в Австрийските Алпи, където свежият въздух пречиства мислите, председателят на Европейския съвет Доналд Туск дръпна кратка вдъхновена реч на церемонията по повод започващото на 1 юли австрийско председателство, в която нито за миг не спомена България като досегашен председател. Единственото, което си спомни в края на речта за току-що приключилото българско председателство, прозвуча така: "Благодарение на усилията на Бойко постигнахме добър напредък в засилването на европейската перспектива на Западните Балкани". Толкоз.



Това трябва да остане в историята и да се помни



Ден преди това веднага след края на Европейския съвет на 29 юни той даде заключителна пресконференция в Брюксел заедно с Юнкер и Борисов, където също предпочете да говори не толкова за България, колкото за премиера й, и то за едно главно постижение през половингодишното председателство: "В началото бях песимист за отношенията ни (със страните от Западните Балкани), но г-н Борисов беше толкова оптимистичен... Накрая той се оказа прав."

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер пък отбеляза като най-положителен факта, че приоритетите на българското председателство са съвпадали с приоритетите на Еврокомисията и затова е било успешно. Много журналисти се позасмяха на закачливата му вметка в стил "Който ни слуша, успява", но те така или иначе знаеха, че скромният административен капацитет на българската държава бе компенсиран от всекидневния патронаж на огромната брюкселска еврокрация. Борисов бе необходимият емблематичен образ, който трябваше да остане като магнитче за спомен от българското председателство. Самият той не противопостави прочутата си скромност на личните похвали, които обра от името на България. ("За да не отегчавам колегите, считам, че колкото и да сме скромни, не допуснахме грешки и направихме едно добро председателство.")

Клакьорите, които се стараят да предизвикат бурни аплодисменти след края на спектакъла, се сблъскват с



тежък проблем



- не могат да му придадат човешки образ без Борисов и затъват в числа като същински еврочиновници. България е затворила 78 от 105 наследени досиета от Естония. Благодарение на усилията на 1550 служители е домакинствала в София на 284 събития, 12 неофициални Съвета на ЕС и 5 срещи от парламентарното измерение на председателството. По същото време в Брюксел и Люксембург пак тя е била "домакин" на 101 заседания на Съвета на ЕС и 1523 работни срещи и други заседания с 94 000 участници. И какво ще помнят обикновеният българин и обикновеният европеец от всичко това? - не повече от две-три неща. Борисов уреди среща на 26 март във Варна на турския президент Реджеп Ердоган с евролидерите Туск и Юнкер, за да спре влошаването на отношенията между Анкара и Брюксел, което неминуемо щеше да рефлектира и върху България. На 17 май той бе домакин на срещата на високо равнище ЕС - Западни Балкани, на която подбутваше за обща снимка балканските лидери, чието взаимно недоверие бе високо и си остана почти същото (например между Сърбия и Косово). Във връзка с това си приписа заслуги за сближаването между Гърция и Македония, които обаче двете държави не му признаха, защото близо месец по-късно не го поканиха (нито поне един негов представител) на церемонията край Преспанското езеро за подписване на договора за новото име Република Северна Македония. Многозначително е, че на фона на отсъствието на Съвета на ЕС, председателстван от България, те поканиха двама представители на Еврокомисията - "външната министърка" Федерика Могерини и комисаря за разширяването на ЕС Йоханес Хан. Суфльорите от Еврокомисията явно са били доста гласовити, щом протоколът е решил да ги изкара на сцената вместо Съвета на ЕС в лицето на България.

Официалният девиз на председателството "Съединението прави силата" така и не получи европейска популярност, но в България той бе заместен от неофициалния девиз:



"Всичко за председателството, всичко за Борисов"



Още в началото му правителството даде ясен знак на обществото, че очаква от него да кротува и да проявява търпение, защото в момента не му е до него. Ако не бяха спорадичните протести на отделни социални групи, държавата по замисъл трябваше да се втренчи само в Борисов.

Що се отнася до европейския дневен ред на България, той напълно изчезна от календара й през тези шест месеца, под предлог че тя трябва да играе ролята на медиатор, а не да дърпа чергата към себе си, възползвайки се от председателството. По принцип това е правилно, обаче и тук бе изпусната мярката. Колкото повече европейските лидери тупаха по гърба Борисов, толкова по-незабележима ставаше защитата на българските интереси в ЕС. Самият той бе доволен и затова не посмя до предпоследния ден да повдигне въпроса за кандидатурата на страната си в чакалнята на еврозоната. А когато го направи след края на заключителния Европейски съвет, изрази силен скептицизъм за възможния резултат: "Подготвили сме си домашното и за чакалнята на еврозоната. Ние също може да тропаме по масата и да питаме другите държави кога ще си намалят дълга, защото излязохме на второ място след Естония. Ако сега измислят нови критерии (като) за Шенген, няма да е честно. Надявам се този път да не го направят".

С еврозоната е така, а за Шенген няма защо и да се пита, защото и без това много държави от вътрешността на ЕС възстановиха границите си. Хвалбите на Борисов колко го хвалят другите, че пази строго външна граница на ЕС, увиснаха без покритие, защото ги съпроводи с



гняв, че го "наказват",



като възнамеряват да му върнат 60 000 мигранти, минали транзитно през България за Западна Европа. От тях 20 000 записа на сметката на Орешарски, но за 40 000 си призна, че е пуснал, докато самият той е бил на власт. Тази операция несъмнено е била съгласувана с каналджиите, щом не се е чуло за разгром на поне една голяма престъпна мрежа въпреки огромния "човекопоток". Ето няколко числа, изнесени на Европейския съвет в края на миналата седмица: От 2015 г. досега в ЕС са влезли незаконно 1.6 млн. души. Над 90% от тях са се възползвали от услугите на криминални мрежи, чиито приходи се изчисляват между 3 млрд. и 6 млрд. евро. Ако се осреднят числата, ще се получи приблизителна представа и за размера на трафика през България. Нашите трафиканти вероятно са заработили 167 млн. евро, или малко повече от 160-те милиона, които ЕК отпусна по настояване на Борисов за охраната на външните ни граници и временни приюти за мигрантите.

Сега той се зарича, че няма да приеме "със задна дата" транзитираните на Запад мигранти, но истината е, че по това време е действал с пълна сила Дъблинският регламент, който България не харесва, но признава, и ако някой изнервен лидер в Централна Европа реши да ни даде мигрантско ресто, Борисов няма да може да се противопостави въпреки заканите си. Самият той обаче не положи достатъчно усилия за по-сериозен дебат по време на българското председателство за промяна на Дъблинския регламент. Това "досие" той предаде непокътнато на Австрия, която има интерес регламентът да си остане в сила, какъвто е днес. Започне ли връщане на мигранти от Германия, Виена ще бъде първата, която ще иска по етапния ред да ги препрати към Балканите, включително и към България.

Неприятно е да се отчитат такива факти на фона на едно успешно председателство (каквито са били всички ротационни председателства на ЕС досега, защото на сметката на нито една държава не се води поне едно "неуспешно председателство"), но България не бива да се опиянява от



гласа на сирените,



които Борисов сам отхранва в медийния сектор. Хубаво е, че това му е било напомнено в Европейския съвет (висшия орган на ЕС), където вероятно в момент на изтощителна среднощна работа е получил главозамайване и е поискал чрез свой висш дипломат лидерите на държавите от ЕС да му помогнат да спре брюкселски сайт с критичен поглед към неговата работа. Отговорили му простичко, че в ЕС "има такова нещо като свобода на словото". Което вероятно силно го е разочаровало въпреки лаврите, с които го окичиха в края на неговото "one man show".