Животът е много хубаво нещо, даже прекрасно. Но като всичко хубаво и той си има край (само суджукът има два края) и човек рядко е подготвен за него. Освен в случаите, когато води целенасочена подготовка. "В Лондон тренират за смъртта на Елизабет II", учи се "Монитор" от своите британски побратими.

Макар на 92 г., засега кралицата не дава тревожни сигнали, пу, пу, да е жива и здрава. Въпреки това правителството на Нейно величество за първи път обсъдило на "тайно заседание" как някой ден ще извести поданиците за скръбната вест. Толкова тайно е било, че планът за действие вече е достояние на целия свят. Секретната парола е "Лондонският мост падна" и когато тя бъде изречена по директния телефон между Бъкингамския дворец и "Даунинг стрийт" 10, медиите ще получат предварително подготвена информация от "Прес асосиейшън".

На английските журналя, като има кой да им пуска дописки наготово, им е широко около врата и си свиркат. А тук нашите сами трябва да си пишат печалните вести. "24 часа" например е като жена в черно, която носи коса: "Син на бизнесмен падна от блок и загина на място"; "Мъж умря от инфаркт, след него майка му от пневмония"; "Кола се удря в спрял тир, двама умират". Стилът е телеграфен, емоцията - изчистена. Така постъпват професионалистите, освен ако не умре някой благодетел или приятел на медията.Божидар Димитров беше приятел на всички медии - легенди се разказват как пред кабинета му се виела опашка от ловци на новини в лятната суша. Затова неговият некролог е приятелски: "Божидар Димитров, всеобхватен историк и сладкодумен разказвач, си отиде на 72 г.". Безвъзвратно си е отишла и трезвата преценка на "Стандарт" къде минава границата между съчувствието и самозабравата. "Царска камбана бие за Божо", възвестява вестникът от първа страница, описвайки покойния така: "България загуби най-верния си син..."

Викат, че в смъртта сме равни, ама не е баш така.

"После" също отдаде почит на колоритния покойник вчера. Добавяме две думи: Да почива в мир, а до него да легне хипержурналистиката.